Христо Калчев - Белия дявол

Аурел мислеше унило.

— Адютантът ще очаква каретата в моята квартира. Добре ли е?

Белия се усмихна.

— Добре е.

— Тогава ще заповядам да оседлаят коня! След пет минути тръгваме.

— Аурел, искам съвет от тебе… а може би помощ. — Вечеряха на свещи на брега на езерото. Нощта беше тиха, огласена от щурци и жаби. От време на време се чуваше откъслечният лай на Сур, който се забавляваше да вади лалугерите от дупките им.

— Слушам?

— Имам намерение да започна война, Аурел.

— От територията на Молдова?

— В Молдова трябва да подготвя конен отряд, да го обуча и да го поведа на набези в България!

— През границата?

— Не, но през границата ще се оттеглям!

— Как ще влизаш в Империята?

— По море.

— Сега разбирам смисъла на пристана… И колко време мислиш, че тези разходки ще останат в тайна?

— Докато имам твоето съдействие.

— След две години ще хвърля пагоните, Вангел. Изтече ли заточението, един ден не оставам в армията.

— Дай ми тези две години, Аурел!

Абруд остави храната и се облегна на стола.

— Разкажи ми плана си.

— Нямам готов план. Ще купя неколкостотин коня, ще събера българи в Килия… Когато узреят за набези, ще ги натоваря на корабите и ще потърся удобен бряг за десант.

— Като му дойде времето, ще ти дам карти… Разбира се дискретно.

— Благодаря, Аурел. Каква е опасността дворът на княз Батори да предупреди Високата порта, че се готви акция против нея?

— Голяма! Князът прави каквото може да угоди на султана. Молдова е малка страна, спомените от спахиите са още живи… Ние не искаме враг от юг!

— Аз няма да нападам от север.

— Но ще се оттегляш на север!

— Възможно ли е при дипломатически инцидент твоята застава да отговори, че нахлуващите конници са се пръснали и стопили в човешкото море?

— При настоящия комендант — не! Моята слава на авантюрист и скандалджия би направила без тежест всяко свидетелство против полковника.

Вангел очакваше подобен отговор.

— Да приемем, че ще потърся друг път за връщане. Какъв шанс имам струпването на хиляда въоръжени конници да остане незабелязано в Яш?

— Никакъв! Тук се знае всичко, а всеки опит за опазване на тайна усилва неимоверно апетита на любопитството.

— А ако разхвърлям хората на малки групи в различни селища?

— Същият ефект, брат!

— Да, така е! Как ще реагира Яш, ако ме залови в незаконно събиране на войска?

— Трудно ми е да предвидя. Плъховете домоседи ще завидят на енергията ти, жените ще бъдат във възторг, ще се превърнеш в героя на деня, но тези, които управляват, и съветниците на княза, ще поискат разтурване на частта и подвеждането ти под съдебна отговорност!

— Какво ще ме посъветваш, Аурел?

Аурел дълго не отговори.

— Не знам причините за тази война, но съм сигурен, че са сериозни… Ако ти кажа „Откажи се, Вангел!“, все едно че съм го извикал в кладенец!

Белия кимна.

— Мога ли да купя съгласието на княжеските съветници? Или поне мълчанието им?

Аурел не скри изненадата си.

— Имаш ли представа какъв разход е това?

— Аз съм достатъчно богат.

Офицерът отпи разсеяно.

— Не съм готов за такъв отговор. Ще пиша в Яш. Имам двама-трима приятели, с които мога да говоря откровено… Трябва ми време.

— Имаш го, Аурел. Всички разходи поемам аз, но най-късно в средата на октомври моите конници трябва да отплуват от Скендера!

Аурел млъкна за дълго.

— Намери начин да се представиш на Сигизмунд. Ако той те хареса, проблемите намаляват наполовина.

Беше ред на Белия да потъне в мисли.

— Познаваш ли го?… Да познаваш един човек, значи да знаеш слабостите му.

— Сигизмунд е млад мъж… слабостите му не са по-различни от нашите… жени, коне, злато!

Корветът влезе в делтата на Дунава и тръгна срещу течението. Плаването нагоре по реката се оказа сложна работа. Вятърът духаше от запад на изток и корветът беше принуден да пълзи на зигзаг, напипвайки като слепец талвега на Дунава. Две денонощия му бяха необходими да се измъкне от каналите на делтата, но когато навлезе в същинското русло и ширината надхвърли една левга, пътуването тръгна по-леко.

Вятърът смени посоката, сега биеше от североизток и „Белия дявол“ заплава по-уверено. Брегът беше живописен и горист, нисък и заблатен във Влашко, висок и горист в България. Реката гъмжеше от рибарски лодки, от еднодръвки до ветроходи с кливерно платно, а те създаваха допълнителни пречки.

Целта на Вангел беше Виена. Щеше да се представи в банка „Братя Бернщайн“ и чрез агентите й да осигури складове и пласмент на зърното. Операцията изискваше дискретност и появяването му в банката формално имаше друг повод. Княз Авалов щеше да депозира в сейфовете й злато в крусадос и луидори, златни предмети на изтока, амфори, ибрици, ятагани и ханджари, които заемаха много място и бяха истинско изкушение за алчни погледи.