Христо Калчев - Белия дявол

— Напълно, ваше превъзходителство! В нашите възможности е да уговорим и капарираме складове, да подготвим търговски транспорти, стига да имаме гаранция, че житото наистина ще пристигне на виенските кейове.

— Гаранцията съм аз, господа! Във вашите банки има достатъчно наличност, за да покриете разходите при неустойка.

— Тогава всичко е наред, ваше превъзходителство. Моят брат ще мине в съседната стая да изготви договор по тези клаузи, ако не възразявате.

— Не бързайте, господа, има още една сделка, която искам да обсъдим.

— Момент, ваше превъзходителство — по-старият брат го прекъсна учтиво, но безапелационно. — Преди да минем на друга тема, трябва да се споразумеем за процента от печалбата, който ще остане за банката.

Вангел знаеше, че такъв въпрос ще последва, и беше готов с отговора.

— Няма да има процент, господа!

— Как да ви разбирам, княз Авалов?

— Ще се задоволите с това, което отбивате от лихвата за златото!

Сега беше ред Хано Бернщайн да търси отговор.

— Но това е традиция у нас, княже.

— Банките „Алкалай“, „Фаденхехт“, а и австрийците дават два процента и половина и в страната, и в чуждестранните си клонове. Ако не се споразумеем, ще се обърна към някои от вашите конкуренти.

Вангел импровизираше. Нямаше представа за истинското положение на нещата, но интуицията му подсказваше, че напипва същината, а лицата им го потвърдиха. Аса превеждаше с възбудена ехидност и това беше още едно доказателство, че блъфът на братята не е минал.

— Да приемем, че този въпрос търпи доуговорки, ваше превъзходителство? Ние нямаме практика да разочароваме клиентите си, но една банка оперира само при изгода.

— Знам, господин Хано, но и знам какво значи един процент върху милиони! В зърнената търговия вие ще участвате само като посредници! Печалбата ви ще бъде запазването на клиент като княз Авалов!

Хано се поклони ниско и се обърна към брат си.

— Подготви договор за неустойките!

Бено излезе от стаята. Настъпи мълчание. Вангел знаеше, че за евреина е трудно да продължи сделката, след като клиентът го е заловил в измама, но все още не беше намерил начин да му помогне.

— Господин Хано — започна Белия. — Ако доверието между нас остане ненакърнено, и аз, и вие ще имаме само изгода.

— Разбирам, ваше превъзходителство. — Банкерът избягваше да среща тежките очи на княза. — Да мигнем към третата част на сделката.

Вангел кимна и се взря в лицата пред себе си.

— Това ще бъде най-деликатната мисия, която банката ще поеме, господин Бернщайн. Искам да ви предупредя, и вас, и господин Аса! Цената на недискретността ще бъде собственият ви живот! Това не е заплаха. Не бива да го приемате трагично! При запазена тайна не съществува никаква опасност нито за вас, нито за операцията!

Сега беше ред на Хано да набере предимство.

— Ние избягваме… Не, отказваме подобни операции, княз Авалов!

— С отказа си губите процента от златото! Или ще поемете трите операции, или ще се обърна към конкурентите ви. Още днес!

Хано се мъчеше незабелязано да трие потта си, но притеснението му личеше и Вангел беше сигурен, че в крайна сметка нуждите му ще бъдат задоволени.

— Ние сме евреи, ваше превъзходителство. Свещената империя ни е дала подслон и възможности за печалба при условие, че спазваме законите й.

— Няма да нарушите законите. — Прекъсна го Белия. Бено се върна с документите, но усети напрежението и остана до вратата.

— Добре, ваше превъзходителство, ще се постараем да задоволим желанията ви. Бъдете любезен да обясните за какво става дума.

— Трябват ми хиляда мускета, сто бурета барут, барутни торби, ботуши, униформи и хусарски наметала. Бързо! След десет дни, най-късно две седмици, трябва да тръгна обратно! В тази сделка, господа, вие ще имате своя дял!

Белия дявол получи документ за наемане на складове на името на Влаха, капарото на търговците на едро, които щяха да съставят зърнените кервани за Европа, и започна да чака сигнал за товарене на оръжието. Бездействаше, скиташе из града, ходеше на конни надбягвания, но спазваше анонимността и никой не чу името му. Вечер се прибираше на борда на „Белия дявол“ и гледаше как гасне пред очите му най-осветеният град на света. Сутрин тръгваше обратно. Обиколи най-скъпите лицеи, представяйки се за иконом на измислен трансилвански княз. Разучи възможностите на колежите. Константин и Филип отговаряха на всички условия да бъдат приети и в най-елитните от тях, но баща им избра хусарски пансион.