Христо Калчев - Белия дявол

Празният корвет се бори девет денонощия с течението, а натежал, с пълни трюмове и избягващ десния бряг, пътуването до Виена щеше да му отнеме минимум двадесет.

Скитайки из столицата на свещената Римска империя, Вангел започна да разбира промените, настъпили у жена му.

За разлика от разгулното, диво богатство на Ориента тук, в сърцето на Европа, разкошът приличаше на майсторски нарисувана картина. Дворци, аристократи, парии и лакеи — всичко беше на точното си място. Виена беше най-чистият град в света, конете подстригани и вчесани, децата руси и ангелски чисти, слугите учтиви и сервилни, жените предизвикателни, отрупани със злато и скъпоценности и в неизменната коприна. За разлика от свирепите, агресивни тълпи на Истанбул тук улиците бяха истинско удоволствие, хората ведри и усмихнати.

Императорската гвардия, по римски образец наричана Преторианска, освен пазителка на реда и короната беше онази велика прослойка, която създаваше спокойствието и беше мъжкият елит на града. В Истанбул тази роля играеха еничарските табии, а от сравнението на Белия му се повдигаше.

За разлика от София той си даваше сметка, че този град не е за него, че няма нито финесът, нито културата, за да заеме достойно място сред населението му, още по-малко сред аристокрацията — лелеяна мечта на жена му. Богатството можеше да го вдигне най-високо до нивото на евреина — лихвар и Белия благодари на бога и случайността, че го изхвърлиха на молдовския бряг. Децата обаче можеха да учат във Виена. Богати, титулувани, чужди на комплекси, непринудени да крият миналото си, те можеха да опитат климата на този град и ако жизнената им левантинска кръв устоеше на изпитанията — и да се сраснат с него. „Момчетата ще учат във Виена!“ — мислеше Вангел, търсейки адреса на банката.

Братя Бернщайн бяха дребни, хилави евреи, с дълги редки бради и семитски носове. По луничките и червените коси те спадаха към типа джинджи, или червен идиш, най-способната прослойка на еврейството. Княз Авалов беше клиент на молдовския клон на банката, затова и двамата братя излязоха да го посрещнат. За голямо неудоволствие на Белия не намериха общ език. Бено, младият брат, отиде да доведе преводач от френски. Още едни уши щяха да узнаят истинската причина за идването му във Виена, а това го изнервяше и го пълнеше с лоши предчувствия.

Появи се млад евреин, плешив, с болнав вид и трескави, шарещи очи.

— Ваше превъзходителство — каза на изящен френски той. Поканен съм да бъда посредник при разговорите ви с господа Бернщайн. Приемате ли ме за преводач, княже?

Вангел кимна.

— Кажете на господата, че нося два сандъка със злато, които искам да предам на съхранение. Предметите ще останат в сейф, но с монетите банката е свободна да оперира.

— С какви образи са монетите, ваше превъзходителство? — попита Хано Бернщайн, големият брат и директор на сдружението на еврейските банки.

— Крусадоси и луидори.

— Лихвата на братя Бернщайн е процент и половина, ваше превъзходителство! Молдовският клон оперира с два процента и половина, но това е поради пазарни съображения и само за Ориента!

Вангел знаеше, че го лъжат, но и без лихва би депозирал златото, стига банката да подкрепи зърнената операция.

— Приемам господа! Депозитът е половината от причината да ви посетя…

Евреите едва потискаха радостта си. Златната инжекция на русия княз щеше да повдигне оперативния престиж на банката, а братята щяха да спечелят истинско състояние от процента, който отбиваха от лихвата.

— Банка „Братя Бернщайн“ се ласкае от мисълта, че всички финансови и търговски дейности на княз Авалов за в бъдеще ще минават през нейните кантори.

— Моето желание е същото! — кимна Белия. — Трябва да предупредя, че следващата операция се нуждае от дискретност… Поне на първо време.

— В нашата работа това се подразбира, ваше превъзходителство!

Вангел се обърна към преводача.

— Вашето име, моля?

— Аарон Аса, ваше превъзходителство.

— Искам да ви предупредя, господин Аса, че трябва да забравите всичко, което ще чуете след малко!

— Аз имам лоша памет, ваше превъзходителство — лукаво и угоднически каза евреинът.

Белия дявол започна сделката с глупавото чувство, че тръгва бос по огън.

— Става дума за внос на зърно, господа! Огромна доставка. Моите кораби ще го доставят във виенското пристанище. Цената на центнер е с един шилинг по-малка от традиционния влашко-молдавски внос. От вас искам да наемете складове и да ме свържете с търговци на едро не мен лично, търговията ще се води от Иван Калудов Влаха и в негово присъствие. Печалбата ще се превежда в молдовския клон на вашата банка. Ясно ли се изразявам, господа?