Христо Калчев - Белия дявол

Бриджит се върна по обяд.

— Имаме ден и половина, скъпи! Ден и половина за избор между щастието и смъртта!

Вангел й посочи стол и седна срещу нея.

— Не, Бриджит, имаме много време… До пролетта!

— Ще ме върнеш ли при Сокон, Вангели?

— Ти самата отиде при него… Трябва да изтърпиш до пролетта!

— Заведи ме някъде… В Новия свят, на Минданао… където искаш! Остави им цялото си кърваво богатство! Кръвта носи нещастие… Искам само тебе, дон!

Белия се вдигна тежко и тръгна към изхода на къщата.

— Не се бой от грях, Бели дяволе! — виеше Бриджит. — Плюй на греха, пирате!

Вангел Аваля вървеше упорито, тъпо, безволно… Върна се на разсъмване. Бриджит спеше на леглото му. Белия я зави и се върна в салона… Един час по-късно пред „Галан“ спря каретата на во̀да Карей. Белия дявол излезе да го посрещне.

— Заповядай, воевода — каза той. — Жена ми е на път, прислугата разпусната… За жалост нищо не мога да ви предложа.

— Не се безпокойте, княже! Отбивам се пътьом… да седнем някъде. Няма да ви отнемам време.

Вангел го покани в салона, предложи му тютюн и търпеливо зачака да чуе целта на ранната му визита.

— Княз Авалов — започна Карей. — Знаете ли кой ръководи износа на зърно в Молдова?

— Вангел не очакваше толкова директно начало, макар и да следеше внимателно житната паника. Знаеше, че ударът е тежък за понасяне, знаеше още, че някаква част от подозрението ще падне върху него, но не вярваше, че някой от „тузовете“ ще го прояви открито.

— Чувал съм вода… Петте фамилии, една от тях е вашата.

— Откъде знаете това, господине?

— От няколко места… От чокоите Кобадин и Неводари, от жена ми, която има честта да е по-близка на вашето семейство… Може би и от други източници… Не помня, во̀да. Защо?

— След малко ще разберете! Кобадин и Неводари… Получихте ли предложение да вземете участие в удар срещу зърнения монопол?

— Вангел се усмихна.

— Не, вода Карей, но и да бях, нямаше да ви призная!

Карей кимна.

— Моите сведения са други!

— И какви са те?

— Кобадин и Неводари са ви предлагали акция против нас!

— И аз какво съм отговорил, господине?

— Отказали сте под предлог, че житото на Украйна е вече изкупено.

— От кого?

— Дали сте да се разбере, че ние сме извършили сделката.

— На кого съм внушил това?

— На чокоите Кобадин и Неводари.

— А го е изкупил, кой?

— Вие, княже!

— Аз? — Вангел успя да се засмее звънко, открито, да вкара веселие в гласа си. — С каква цел, господин Карей? Това трябва да е огромно количество!

— Не се превземайте, княже! Много добре знаете точното количество, точната печалба, точния начин на извършване на сделката! За ваш малшанс аз също съм осведомен, господине!

Вангел се намръщи и заби сините си очи в него.

— Любопитно! С удоволствие ще чуя версията ви, но ви моля да спазвате учтивия тон и да въздържате нервите си. Иначе с цялото си уважение към вас ще бъда принуден да ви изхвърля!

— Княз Авалов! — Карей скочи. — Вие сте в Молдова, господине!

— Да, воевода, и мисля, че разговарям с един от най-достойните представители на този народ!

— Тогава мерете си думите или ще платите скъпо за тях!

— Преди малко ме обвинявахте в лицемерие, сега ме заплашвате… Това говори зле за вас, вода Карей! Готов съм да отговарям за всяка своя дума и ако се наложи, да платя за нея! Седнете, господине! С крясъци и обиди доникъде няма да стигнем!

Карей седна колебливо, но нито гневът, нито подозренията му бяха се разминали.

— От нарушаването на монопола ние понесохме големи загуби, княже! Ще се наложи някой да поеме разноските.

— И решихте, че това трябва да бъда аз? Само защото предполагате, че съм по-богат… примерно от Кобадин?

— Княз Авалов, вие сте наели складове някъде из Украйна, изкупили сте зърното и подбивайки цените, спечелихте виенския пазар. Ще докажа това пред съда на княжеството!

„Щом не знае, че складовете са в Килия, не знае нищо!“ — помисли Белия.

— Тогава ще се срещнем пред съда, воеводо.

— Има само един изход за вас, княз Авалов!

— Изход? От какво?

— Чака ви конфискация, разорение и затвор, господине! Нима не го съзнавате?

Вангел се усмихна.

— Не.

— Не сме деца, княже! Само вие имате кораби. Само вие имате средства да изкупите реколтата! Това е ясно за всеки!

— Кога е станало това, господине?

— От средата на август до средата на октомври…

— Ако ви интересуваше истината, щяхте да знаете, че точно в този период имах гости от Истанбул.