Христо Калчев - Белия дявол

— Ще те убият, скъпи! — Бриджит се бореше със сълзите си. — Сокон ми каза… Отиваш да воюваш със султана! Да бягаме, Вангели, София и децата са осигурени, богати са… Ще те забравят, скъпи! Да идем някъде, където не те познават. Където не са чували нито за емира на Мобарак, нито за дон де мар, за Белия дявол, за княз Авалов.

— Защо отиде при Сокон, Бриджит?

— За да имаме равна вина, скъпи! Така и двамата ще престъпим съпружеската клетва.

— Но аз ще престъпя още един закон, момиче!

— Щом го извърши с шурея си, ще го направиш и със своя капитан!

„Дали и София знае — вяло помисли Белия. — По цял свят слугите са едни и същи!“

— Онова беше друго…

— Това е любов, дон! — отчаяно каза момичето. — Любов, скъпи! В името на любовта си хората извършват и по-страшни престъпления!

Белия тъжно поклати глава.

— Обичам те, Бриджит! — Французойката сервира закуска в хола. Беше рано сутринта. Белия нахрани Ром и вълкодава и се върна вкъщи. Бриджит спеше в креслото.

— Спи ми се, скъпи! Има ли смисъл да ходя на тази среща! — Уговорката беше с някакви търговци на платове.

— Заминавам за България… — Вангел с усилие преглътна залъка. — Трябва, Бриджит!

— Не, Вангели, не трябва! Когато му дойде времето, твоят народ ще се освободи и без тебе! Ще умреш в България, скъпи! Султанът те търси по целия свят! Да идем някъде, далече…

Белия стана.

— Сега не… Ако се върна, ще говоря със Сокон!

— Той ще те убие… Ще опита поне… Колкото и да благоговее пред името ти!

— Ще ме разбере, Бриджит! И той, и София, и децата… Почакай да се върна, тогава ще знам какво да правя!

Останал сам, Белия изпадна в паника. И въздухът около това момиче му беше нужен. Въртя се из къщата, пи кафе, но съклетът го преследваше навсякъде. Бриджит щеше да дойде следобед, а дотогава имаше много часове.

„Аз, княз Авалов“ — започна завещанието си той, — „намирайки се в добро здраве и в пълно съзнание, смятам за необходимо да оставя писмената си воля в случай на нещастие или внезапна смърт, която може да сполети всеки простосмъртен по божия свят. Аз, княз Авалов, по произход българин, завещавам състоянието си на жена си София и на синовете си Константин и Филип, като от общата сума сметка — трябва да се приспадне един милион рубли в злато, които подарявам на българина Иван Калудов за вярна служба и с искрена благодарност. Състоянието ми е в банка «Братя Бернщайн» във Виена, с кредити в клоновете на Яш и Килия. Имението Скендера завещавам на първородния си син Константин, кораба корвет «Белия дявол» — също. На първородния си син завещавам също националното си съзнание на българин, горестта си от отчаяната съдба и поруганата чест на моя народ, мъката на роба и гордост от славната му история. Завещавам на Константин Авалов свещената мисия да се бори за свободата на своя народ, да подкрепи материално, морално и с оръжие в ръка борбите му, ако такива започнат, ако не — вменявам му дълг да ги предизвика, каквото и да му струва това, включително живота. За свободата на родната земя никаква цена не е прекомерна. Бог да те благослови, Константин Авалов! Баща ти беше горд с тебе. Живей така, че безсмъртният му дух да не се черви от срам!“

„Софийо жено, Пандоро албанска, лош съпруг бях, отсъствах, с години те карах да чакаш. Намирам утеха в съзнанието, че обикна живота, който ти създадох, и намери мястото си сред хората, с които общуваш. Повери имотите на Иван Калудов (Влаха) и се мъчи да направиш достойни мъже от синовете си. Ако имаш нужда от съвет, помощ и утеха, търси или моите приятели англичаните, или княз Аурел Абруд. Ако можеш, подкрепяй брат си Лазар и пази Филип от подлост, от коварство и от срамна страст по момчета. Един ден ще разбереш защо ти обръщам внимание върху тези пороци. Поддържай връзка с банка «Братя Бернщайн» — продължавай да финансираш «зърненото дело» на Влаха, докато той каже «стига»! Десет процента от печалбата трябва да бъдат негови и един за евреина Аарон Аса, който е на служба и заплата при мен. Сбогом, София! Аз те обичах.“

„Филипе, синко, заветите към брат ти важат и за тебе, но ако предпочиташ живота на княз, отглеждай коне — облагородяват човека и правят живота му смислен. Завещавам ти чист арабски разсад и възможността да ползваш моите заслуги към Британия. Живей в мир с брат си, уважавай майка си и бъди първо човек, а после и княз, ако искаш!“…

Белия препрочете завещанието, запечата го, депозира го в банката и се върна да чака Бриджит. „Какво да правя? Търси изход, Бели дяволе. Дявол да те вземе!“ Духът му блуждаеше. Той, човекът на действието, на светкавичното решение, изведнъж се беше озовал пред духовна пропаст. На дъното й блещукаха вини към деца, пред жена, приятели, на повърхността се раждаше любов, а над всичко това в небесния свод грееше звездата на отмъщението, жаждата за изкупление и ярост срещу раздвоението, което превръщаше и най-устойчивата личност в жалка дрипа!