Христо Калчев - Белия дявол

— О, да, милорд! Сега аз съм богата… Приятелството на княза е истинско богатство!

— Благодаря, Бриджит — каза Белия, но от дъното на масата проехтя басът на лаза:

— Искате ли да пътувате, Бриджит?

— Да, капитане.

— Тогава омъжете се за мен.

— Това е абордаж, лаз! — през смях каза Белия.

— Сериозен съм като валия, дон! Бриджит, аз съм моряк, богат… Е, не колкото княза, но повече от много местни чокои, а те минават за богаташи! Утре тръгвам на път, но като се върна, ще се оженя за вас!

Бриджит се усмихна притеснено.

— Не се шегувайте, капитане. Преди един час се видяхме за пръв път!

Сокон взе чашата и я вдигна.

— Дами и господа, каня ви на сватба! Ако желаете щастието на Бриджит и Сокон Мехия, да пием до дъно!

— Чакай, лаз! — обади се София. — Ти все още нямаш съгласието на Бриджит!

И тогава се случи чудото.

— Има го, госпожо княгиньо! — отговори французойката.

Лазът скочи, грабна момичето, вдигна го и шеметно го завъртя във въздуха. Загубила посока и нападната от световъртеж, Бриджит затвори очи и лазът впи устни в нейните. Миг по-късно ръцете й обвиха врата му.

Лейди Даяна извика възхитено и започна да ръкопляска. София и Джон я последваха. Пиратът държеше французойката с лекотата, с която подмяташе шапката си. Поклони се ниско, без да я изпуска от ръце, каза:

— Ще се видим на вечеря! — и с широки, гъвкави крачки я отнесе в къщата.

— Полудяха! — каза София. — Това е лудост!

— О, княгиньо… — Очите на англичанката светеха в романтично опиянение. — Беше толкова красиво! Господи, дай им щастие! — Лейди Даяна се прекръсти.

Вангел беше изгледал тази сцена с раздразнение и ревност. „Лазът мина четиридесетте, а тя е само на двадесет и една!“ — потърси аргументи за неудовлетворението си, но не ги намери там, където очакваше. „Харесвам ли тази жена?“ — попита себе си Белия и отговорът беше „Да!“. Дивият, кървав лаз до тази изящна, фарфорна статуетка?

— Какво има, Ранг! — попита Дърмънд. — Уморен ли си?

— Преядох.

— И аз — обади се лейди Даяна. — Ще ми разрешите ли да се оттегля?

— Ще ви изпратя, милейди. — София стана рязко и изгледа мъжа си със старата киркирска ярост. — Влюбен ли си в нея, Вангели?

— В кого… Аз? Иди да си починеш, скъпа! — с добре възпроизведено отегчение каза той. — Аз ще бъда кум на твоята гувернантка и на моя капитан!

Очите на София се отпуснаха, сърцето й повярва — „О, света простота!“ — и когато поведе лейди Даяна към къщата, гласът й звънтеше щастливо. „Да, жено, влюбен съм в това момиче!“

— Грижи ли имаш, Ранг?

— Кой няма, Джон? Няма да говорим за грижи. Какво става в Истанбул?

— Положението се измени коренно. Сега аз съм нежелан гост в Илдъза.

— Иран? — Джон кимна. — Очакваш ли широк конфликт?

— Ние сме малоброен народ, а човешкият ресурс на Отомания е неизчерпаем. Сухопътна война без силен съюзник е невъзможна, Ранг!

— Имате ли го?

— Търсим го. Ще подкрепим възраждането на Иран!

— А следващата стъпка ще бъде Египет?

— Вероятно. — Джон се усмихна. — Ще участваш ли в десанта при Александрия?

— Ако се наложи.

Сур излезе от гората и лениво тръгна към масата.

— Вълк?

— Вълкодав. Най-смелото куче в света.

— Защо е изменил на вида си?

— Човешката воля го е заставила… И, защото изпитва нужда от любов…

Джон отмина без внимание тези думи, но Вангел почувствува, че нещо се скъса в гърдите му… „Бриджит ще се отдаде на лаза! — трескаво мислеше той — Сега, в този момент, те се любят!“

— Испания печели кредит пред Високата порта. Твоето писмо до Филип оневини султана в Ескориал. Сега дон Родриго е по-близък до Селим Втори от Мехмед Соколлу, великия везир.

— Не без наша помощ, Джон!

— Да — кимна Дърмънд, — дано не сме извършили фатална грешка!

— Времето ще покаже!

— Да, времето… Чувствувам се уморен, Ранг. И аз бих се оттеглил, ако не възразиш.

— Моля, Джон… Ще се видим за вечеря.

Когато остана сам, Вангел свирна на Сур и тръгна към гората. Искаше да бъде сам, да не вижда никого, да събере мислите си, да провери истинската дълбочина на чувствата си. „Как се получи така, бели дяволе? И кога? Довечера ти не забелязваше това момиче!“ Не! И това не беше вярно. Вангел обичаше да говори с нея, да чува гласа й, да произнася името й, да й отказва правото на благодарност… И тя го предаде в първия удобен момент! Какво предателство е това? На какво можеше да разчита Бриджит? Освен на помощ и приятелство… Разбира се, на нищо! Тогава за предателство, е смешно да се мисли! Но защо се хвърли на врата на първия, който й направи предложение… и то несръчно! Какво видя в пирата Сокон Мехия? Лазът беше едър, силен, строен мъж, черните му очи светеха като на котка. Целият му вид говореше за опасно, страшно минало, а и настояще… Жените обичаха екзотиката, а лазът приличаше на тигър, излизащ от джунгла…