Христо Калчев - Белия дявол

— На каква цена? — продължи да пита светейшият брат.

— Извинете, това засяга само мен!

— Прав сте, княже! — Батори се намеси отново. — Британия ви е предложила служба, потвърждение на титли и отличия? Кралицата ви е наградила с „Железният кръст свети Джеймс“… За какви заслуги, княз Авалов?

— Все същите, ваше височество. Воювах срещу Отомания, затова предоставих корабите си на кралицата за десант на южния бряг на Гибралтар!

— Това значи ли, княже — обади се монахът, — че смятате Испания за недостатъчно усърден враг на падишаха и затова залагате на Британия?

— Позволих си да направя този избор, ваше светейшество!

— И вярвате, че Британия ще изтласка неверниците от християнските земи?

— Турция и Британия вече се сблъскаха в Иран…

Височайшите братя се спогледаха.

— Този конфликт все още е поверителна информация, княз Авалов! — не криейки изненадата си, каза Батори. — Засега сведенията вървят само по дипломатическата поща.

— Аз имам интереси в тази част на света, ваше височество, а моите капитани — заповед да докладват всичко, що се отнася до Отомания. Особено в неин ущърб!

Сведенията на Аурел Абруд бяха верни, а осведомеността на Белия дявол щеше да увеличи достоверността на всяка негова дума.

— Разбирам, княже! — Батори доля чашата му с вино. — Вашият живот буди извънреден интерес в Яш. Това е причината ние с брат ми да пием вода от извора! Изпитвам искрени чувства на симпатия към вас, княз Авалов. Мой ред е да попитам, мога ли да се реванширам?

Белия дявол не познаваше дворцовия етикет, не знаеше колко променливо е благоволението на монарсите, затова опита да облекчи тежката криза на единствения молдовец, с когото се беше сближил.

— Да, ваше височество — започна той. — В Измаил се запознах с един смел и благороден офицер, който е имал лошия шанс и неблагоразумието да заслужи вашето неодобрение. Ако молбата ми не е нахална, ваше височество, помилвайте Аурел Абруд!

Сигизмунд скочи и нервно тръгна из салона.

— Този каналия? Човек, който не зачита нищо, освен пороците си! Това е новият Дракула, княже! С какво този негодник спечели уважението ви?

С разкаянието си, ваше височество! — Белия разбра, че е сбъркал, но нямаше място за отстъпление. Молбата беше отправена и или трябваше да бъде приета, или отхвърлена.

— Аурел Абруд разкаян? — възкликна кардиналът, без да крие иронията си.

— Дълбоко, ваше светейшество! По християнски! — „На лукавия е лукавство!“ — Князът отправя горещи молби към бога да му върне благоволението на неговия господар!

— И смятате, че това е искрено? — с лошо прикрито удоволствие попита Батори.

— Убеден съм, ваше височество!

Кардиналът се намеси отново:

— Моят височайши брат беше снизходителен с развратния княз, господине! Наказанието беше минимално! Княжеските съдии поискаха Аурел Абруд да бъде осъден и имуществото му конфискувано!

— Знам, ваше светейшество! Князът изкара три от петгодишното си заточение в смирен разговор с бога и покаяние…

Вангел намрази духовника от пръв поглед и едва въздържаше желанието си да го стисне за гушата. Затова изпитваше истинско удоволствие, когато можеше да хвърли в лицето му откровен цинизъм със същото коварство, с което кардиналът го подлагаше на разпит.

— Ще помисля, княз Авалов — каза объркан, а може би дори затруднен Батори. — Утре ще имате моя отговор!

На другия ден не, но на третия княжеският отговор наистина пристигна. „По ходатайство на моя приятел княз Авалов Ние, Сигизмунд Батори, княз на Молдова и Трансилвания, опрощаваме вината и анулираме заточението на княз Аурел Абруд, възстановяваме воинския му пагон на полковник от княжеската гвардия и отменяме забраната да се появява на територията на нашата столица Яш. Сигизмунд.“

— Готова ли сте с отговора, Бриджит? — попита Белия.

— Обядваха под сянката на дърветата. На масата бяха София и Лазар. Веднага следобед Вангел тръгваше за Скендера.

— Да, княже — отговори момичето. — Ако ги пратите в лицей, трябва да пренебрегнете разликата в годините!

Белия разбра отговора, но искаше да се увери в здравия му разум.

— Да разчитам на конкуренцията, Бриджит? Мислите, че усилията, които малкият ще положи, ще затиснат някои черти от характера му?

— Неминуемо, княже! Заетият човек няма време да се възхищава от себе си.

— Ще помисля, Бриджит… Момчетата заминават в началото на октомври. Не съм решил къде. Когато дойде времето да ги изпращаме, искам да ми покажете проекта си за моден салон. От утре можете да търсите подходящо помещение, да спазарите жени и да започнете покупка на всичко необходимо… платове, материали…