Христо Калчев - Белия дявол

Поднесоха обяда в ловната резиденция, на тридесетина левги от Яш, в ниски, гористи планини, сред езера, заобиколени от гигантски мури. Въздухът миришеше на здравец, беше красиво, но Белия предпочиташе и пейзажа, и къщата си в Скендера. Сигизмунд беше убил два глигана, свитата — сръндаци, сърни, зайци… Вангел не беше стрелял нито веднъж, макар че имаше и възможност, и доверие в ръката си.

Сигизмунд го покани на своята маса, сложи го от лявата си страна и даде знак да сервират. Изгладнелите дворяни се нахвърлиха на дивеча, циганите опънаха лъковете на цигулките и пиршеството започна.

— Как мислите, княже? — Попита Батори. — Има ли по-бърз кон от Диомед?

Вангел обмисли отговора.

— Ваше височество, аз съм живял къде ли не… Бил съм всред сарацините на Берберия, познавам някои от най-могъщите велможи на Отомания, все народи, които обожават коня и знаят да ценят породата му… но жребец като Диомед никога и никъде не съм виждал!

— Това не е кон, това е птица, княже! Аз го въздържах. Ако му бях позволил да покаже истинския си бяг, свитата щеше да ни изгуби! Изумително животно! Едва днес си дадох сметка за истинската му стойност! — Сигизмунд се замисли. — Възможно ли е да създаде потомство?

С кожата си Белия разбра, че откровеният отговор е съдбоносен. Батори се беше влюбил в жребеца и щеше да бъде по женски ревнив с всичко, свързано или произхождащо от него.

— В Истанбул купих четири чистокръвни кобили араби, ваше височество. Диомед ги заплоди, но ще трябва да изчакаме до жребенето. Резултатът не може да се предвиди.

— Колкото и да са чисти… все пак кръв се смесва… — Батори го погледна остро. Като че ли едва сега проумя отговора. — Как ще постъпите с поколенията на Диомед, княже?

— Зависи от резултата, ваше височество! Ако е задоволителен, ще чакам вашите заповеди!

Сигизмунд хареса отговора. Острото му, зло лице се разпусна.

— Дръжте ме в течение, княже! С нетърпение чакам да видя потомството му!

Обядът беше свършил, князът се беше оттеглил за почивка, свитата се беше разпръснала по стаите. Излегнат удобно в плюшено кресло, свалил ботушите си, Вангел чакаше да дадат знак за връщане и рееше по обраслите с иглолистни гори планински масиви. Почука се. Беше майордомът. Батори го канеше в покоите си.

— Влезте, княже! — В салона присъстваше млад духовник с поддържана брада и умен поглед. — Седнете, чувствайте се удобно. — Сигизмунд все още беше в ловен костюм. — Вино?

Озадачен от присъствието на монаха, Белия се задоволи да кимне. Батори лично му наля чашата, поднесе му я и се обърна към духовника:

— Да ви представя главата на нашата църква негово светейшество кардинал Валерий! Негово светейшество е мой брат и най-довереният ми съветник!

„Защо никой не ми спомена за кардинала?“ — трескаво мислеше Белия.

— Как е истинското ви име, княже? — попита плътен, школуван баритон.

— Това, което знаете, ваше светейшество! — неволно остро отговори Белия.

— Извинете. — Очите на духовника за миг не изразиха смут, напротив, бяха все така натрапчиво опипващи. — Вие сте православен… както наричате тази ерес! Нали, княз Авалов?

— Да, ваше светейшество. — Вангел отпи от виното.

— Нямам сведения, че сте ревностен посетител във вашия храм.

— Бог е навсякъде! — хладно отговори Белия.

— Вярно е, бог е навсякъде! — Кардиналът стана и с гъвкави крачки тръгна из салона. — Защо се заселихте в Молдова, княже?

— Избрах красива, цивилизована и мирна страна, управлявана от просветен монарх! — беше отговорът.

— Разбирам ви, княже! — продължи кардиналът. — Ценя вашите съображения… Бих искал да знам, ако сте любезен да споделите, преследва ли ви законът някъде по широкия свят?

— От значение ли е това, ваше светейшество — попита Вангел, — след като във вашето княжество нямат претенции към личността ми?

— Не се сърдете, княже — обади се Батори. — Днес ние се запознаваме с вас.

— Воювам с Отомания, ваше височество! — Белия умишлено адресира отговора към Сигизмунд. — При Лепанто се бих заедно с флота на крал Филип Испански, подклаждах бунтове на християните в Янина, на остров Корфу… Високата порта определи награда за главата ми!

— Чувам, че познавате висши гръцки духовници? — отново кардиналът взе думата.

— Познавам е силна дума, ваше светейшество. Воювах рамо до рамо с византийския архонт Филип Ткон Македонец, който е племенник на вселенския патриарх. С посредничеството на друг благородник, потомък на династията Погонат, влязох във връзка с монасите от „Памакаристос“, откъдето купих диадемата и жребеца.