Христо Калчев - Белия дявол

— Дойдох, господарю…

— Помниш ли какво ти казах, нещастнице?

— Помня, господарю, но нали още не съм при Лазар? Вземи ме! — изплака тя. — Цяла година мъж не съм виждала… Ще полудея!

— Ела! — глухо, прегракнало каза той.

На сутринта пристигнаха Сокон и Влаха. Лазът се зае да огледа корвета, а момчето отиде с каретата да събере моряците. По обяд дойде Стефан, но Белия го остави да чака. В два часа моряците бяха на борда и Сокон потегли за Истанбул. Отиваше да вземе лорд и лейди Дърмънд. След блудната нощ Мана се вдигна от постелята, видя Котленеца и запя, протягайки се с леност и предизвикателство.

— Марш в кухнята! — крясна Белия. — Ще влизаш в къщата само ако те повикам!

Момичето побърза да изчезне, но Стефан изглеждаше съкрушен, объркан до сълзи.

— Не й обръщай внимание, Котленец. Намери си жена да ти подхожда.

— Знам една, господарю… Зимъс ще ида да я искам.

— Добре, а сега намери Влаха и елате на езерния кей!

Стефан тръгна за Бесарабия, а Иван Калудов из отоманска България. Мисията им беше тайна и опасна. Белия дявол имаше нужда от сто осемдесет и двама българи, годни да воюват срещу султана.

„Малко! — ядно мислеше той. — Жалка шайка.“

Подаръкът за княгиня Батори наложи истинско насилие на фантазията. Между пиратските съкровища имаше различни накити, но нито един не изглеждаше равностоен на Диомед. Белия имаше нужда от съветник, а никой от близките не беше годен да направлява вкуса му. Знаеше, че скъпоценните камъни са скъпи, че имат измерение в злато, но нито ги различаваше, нито знаеше цената им. Въпреки това избра колие с брилянти и златна диадема със сини, зелени и червени камъни, яхна кобилата и тръгна да иска мнението на Абруд.

Завари го с тежко главоболие, посърнал, но започнал да изтрезнява и готов за нови изстъпления.

— Безценни бижута, Вангел! — каза князът заточеник. — Какво смяташ да правиш с тях?

— Избирам подарък за княгиня Батори!

Аурел отново се взря в скъпоценностите.

— Брилянтното колие сигурно е по-скъпо, но аз бих поднесъл диадемата. Това е кралски подарък, княз Авалов!

Белия нямаше нужда от повече уговорки. Тази оценка му беше достатъчна. Колието щеше да послужи за подарък на лейди Дърмънд.

— Вангел — Абруд имаше унизения вид на болен. — Загубих на комар… Много пари… Имам нужда от десет хиляди рубли… Ще ти ги върна!

— Утре заминавам за Яш! — Вангел беше започнал да не търпи чуждата зависимост, още по-малко благодарността, предизвикана от подаянието. — Ако ти трябват веднага, ела с мен в Скендера. Ако можеш да чакаш, ще ти дам парите в началото на август, и не ми говори за връщане!

— Благодаря, княже! — Аурел отпусна чертите на лицето си. Ще пратя ординареца! Ела да изпием по едно вино… Имам сведения за теб!

Конфликтът с Иран беше избухнал. Англичаните бяха подкрепили бунта на династията Каджар, но кризата беше сближила Високата порта с Ескориал и сега дукът на Пинар и Овиедо беше главният съветник на падишаха. „Това значи, че моето писмо до крал Филип е известно на Дивана — помисли Вангел. — Битката при Лепанто, Янина, битолското клане и рейдът за Гибралтар вече са свързани и Соколлу паша знае, че това е работа на Белия дявол… От Шамир Перец знае, че Белия дявол се казва Вангел Аваля, от дон Родриго — как изглежда! С пълни подробности. Когато на територията на Империята се появят въоръжени конници, за властите ще бъде игра в русия предводител да разпознаят Белия дявол!“

Великият везир наистина беше направил своите заключения, а чрез дипломатическите си агенти беше започнал издирване на имперския престъпник в съседните държави. След установяването на личността и убежището му Соколлу беше повикал еничара Гюнеш, сърбин, майстор на ятагана и камата, трениран в дворцови убийства със стилета и гарота. Гюнеш бег беше предупреден да чака и вече беше започнал да губи търпение.

— Австрия е във война с Турция, Вангел. Или ако още не е, утре топовете ще загърмят! — каза Абруд. — Русия се бие с шведите на север, с татари и монголи на изток и юг. Германските княжества атакуват Литва, англичаните са във война с целия католически свят, така че ако султанът протегне ръка към Молдова, не можем отникъде да разчитаме на помощ!

— Искаш да кажеш, че ако започна действия срещу Портата, срещу мен ще се опълчи молдовската гвардия?

— Точно това искам да кажа, Вангел! Моят гарнизон първи ще получи заповед да те арестува!

— Да… така изглежда. — Вангел стана и подаде ръка на княза. — Прати ординареца, Аурел… Най-късно довечера…