Питър Строб - Гърло

Бях се надявал, че съчинението от гностическото шушу-мушу и каквото там се случваше по следобедните предавания, би ме развлякло до времето, когато Джон се появи отново, но вместо Фил Донахю или Опра Уинфри, на екрана се появи един от главните новинари, който си спомнях от шестдесетте години. Той изглеждаше почти призрачно добре запазен със същата сресана назад руса коса, същите масивни кафяви очила, същото мощно присъствие и равен глас. Със същото излъчване на непобедимо здравомислие, което си спомнях, той повтори, навярно за двадесети или тридесети път, че цялата редовна програма е спряна, за да може Новинарският екип за бързо реагиране да „ни държи постоянно в течение относно тази трагична история“. Макар че бях гледал този мъж да чете новините в течение на години, не можех да си спомня името му — Джимбо Някойси или Джамбо Едикойси. Той намести очилата си. Новинарският екип за бързо реагиране щеше да остане при събитията, така както се развиваха те в случая с Уолтър Драгонет, които до началото на вечерната програма в седем щяха да ни предлагат изводи и коментари от страна на експерти в областта на криминологията и психологията, щяха да ни съветват как да обсъждаме тези събития с децата си и въобще щяха да се опитват всячески да служат на опечалената ни общност чрез добрите репортажи на загрижените репортери. На екрана зад лицето му тълпа от хора, запълнили Двадесета северна улица, наблюдаваше как облечени в оранжево техници от Отдела за опасни материали към Пожарната команда изнасят тежки варели от малката бяла къща.

Учителят на Регинос, авторът на „Трактат за възкресението“, казваше: „Не мисли, че възкресението е илюзия. Истина е то! Наистина, по-справедливо би било да се каже, че светът е илюзия, а не възкресението“.

Говорителят изчезна от екрана, който се изпълни с репортаж на живо от заляния от множеството „Армъри Плейс“. Тук хората бяха гневни. Те си искаха да им се върне невинността. Джимбо обясни:

— Вече се чуха подкани за уволнението на шефа на полицията, Ардън Вес, за освобождаването от длъжност на Роман Новотни, пълномощник на полицията, а също и градските съветници за четвърти градски район Хектър Рилк и Джордж Вандърмийтър, както и за дискредитирането на кмета Мърлин Уотърфорд.

Можех да прочета надписите на някои от плакатите, които се вдигаха и сваляха ритмично, докато тълпата скандираше: КЪДЕ БЕШЕ, МЪРЛИН? и ВЪН ХЕКТЪР И ДЖОРДЖ. На върха на високото мраморно стълбище, което водеше към главния вход на управлението на полицията, побелял чернокож мъж в тъмен двуреден костюм редеше по мегафона:

— … да възвърнем за себе си и за децата си безопасността на тези квартали… в лицето на безразличието на управниците… в лицето на невежеството на управниците…

Опърпани призраци с касетофони, призраци с пърхут по раменете на отвратителните си морави ризи, с камери и бележници, с дебели очила, плъзгащи се по носовете им, бродеха из тълпата.

Главата на по-млад рус мъж, квадратна като главата на Джимбо, но прикрепена към изпотен врат и към туловище, увито в яке тип „сафари“, погреба думите на оратора под съобщението, че преподобният Климънт Муър, дългогодишен говорител на общността и защитник на гражданските права, е призовал към щателно изследване на милхейвънската полиция и е изискал обезщетение за семействата на жертвите на Уолтър Драгонет. Преподобният Муър беше съобщил, че неговите „протестни молитвени събрания“ ще продължат до оставката на началника на полицията Вес, пълномощника Новотни и кмета Уотърфорд. Преподобният Муър очакваше след няколко дни към неговите протестни молитвени събрания да се присъедини неговият съпреподобен Ал Шарптън от Ню Йорк.

И обратно с тебе в студиото, Джимбо.

Джимбо наведе масивната си руса глава напред и пропя:

— А сега нашият всекидневен коментар от Джо Ръдлър. Какво ще кажеш за всичко това, Джо?

Аз се ококорих, когато още едно гигантско познато лице изпълни екрана. Джо Ръдлър, още един отдавнашен член на Екипа за бързо реагиране, на времето мигновено бе станал популярен заради абсолютната си самоувереност и страстната си защита на местните отбори. Лицето му, което открай време бе клоняло към яркочервеният цвят, а сега бе направо пурпурно, се бе увеличило два пъти. Ръдлър очевидно бе получил повишение като политически коментатор.

— Какво мисля за всичко това ли? Ще ти кажа какво мисля за това. Мисля, че е позорно! Какво се случи с Милхейвън, където хората можеха да си пият бирата, без да се препъват о отрязани глави? Що се отнася до външните агитатори…