Питър Строб - Гърло

— И това беше един от добрите му дни?

Ние излязохме през кухненската врата и обиколихме къщата. Избуялата трева се печеше на слънцето. Единият от големите дъбове беше разцепен от светкавица и наполовина беше почернял и обезлистен. Всичко — къщата, моравата, дърветата, се нуждаеха от грижи.

— Е, всичко, което каза, беше смислено, доколкото си спомням. Щеше да е по-добре, ако не беше пил в продължение на два дни.

Излязохме от високата трева на тротоара и тръгнахме обратно към „Илай Плейс“. Малки кафяви бодливи топки бяха прилепнали към панталоните ми. Поех свеж влажен въздух с дробовете си.

— И от него се очаква да преподава през следващата година?

— Той изкара миналата само с два странни епизода.

Попитах за възрастта му.

— Седемдесет и шест.

— Защо не се е пенсионирал?

Джон се изсмя — с нещо като окаяно излайване.

— Той е Алън Брукнър. Може да остане докогато си иска. Но ако си замине, заминава цялата катедра.

— Защо?

— Аз съм останалата част от катедрата.

— Търсиш ли си друга работа?

— Всичко би могло да се случи. Алън може да се оправи.

Вървяхме известно време в мълчание.

— Ще трябва изглежда да му взема нова чистачка — изрече той най-сетне.

— Мисля, че ще трябва да започнеш да оглеждаш старческите домове — казах аз.

— При моята заплата?

— Той няма ли свои пари?

— Е да, — каза той. — Може би има нещо.

Когато се върнахме в къщата, Рансъм ме попита дали искам нещо от кухнята.

Прекосихме трапезарията, където доминираше колосална маса, и влязохме в модерна кухня с хладилник с размер на спалня и дълбоки плотове, обградени от два кухненски робота, машина за спагети, миксер и машина за хляб. Рансъм отвори един шкаф и свали две чаши от претъпканата полица. Той ги пъхна една след друга в произвеждащото лед съоръжение на вратата на хладилника и ги извади, пълни със сребърни сърповидни парчета лед.

— Някаква вода? Някаква напитка?

— Каквото и да е.

Той отвори хладилника, извади бутилка вода с картинка на айсберг на етикета, разпечата я и напълни чашата ми. Подаде ми чашата, върна бутилката и издърпа от полиците пликове с нарязано месо, опаковани сирена и един хляб. Майонеза, горчица в глинено бурканче, маргарин, маруля. Той нареди всичко това на плота за рязане, после постави две чинии с ножове и вилици до тях. След това затвори хладилника и отвори вратата на замразителя към полици със замразено месо, цяло отделение със замразени ястия, голяма замразена пица, сгъната като гума на камион и две полици с наредени хоризонтално бутилки водка — „Абсолют Пепар“ и „Ситрон“, „Финландия“, японска водка, полска водка, „Столичная кристал“, бледозелени водки и бледокафяви водки и водки с неща вътре в тях, дълги стръкове трева, череши, парчета лимон, грозде. Наведох се, за да разгледам по-добре.

Той извади „Столичная“, разви капачката и полунапълни чашата си.

— Трябва наистина да изстудя чашата — промърмори той. — Но не всеки ден жена ти умира, след което трябва да метнеш седемдесетгодишен старец под душа и да се погрижиш той да измие петната от лайна по краката си — той отпи здраво от водката и направи гримаса. — На практика трябваше да вляза вътре с него — ново отпиване, нова гримаса, ново отпиване. — Трябваше да го избърша. Тия бели косми по цялото му тяло — уф. Като гласпапир.

— Може би ще трябва да наемеш тая сестра, Илайза Морган, да прекарва поне деня с него.

— Мислиш, че тъстът ми не може да се грижи сам за себе си ли? Чудя се защо си останал с такова впечатление — Джон пусна още ледени сърпчета в чашата си и наля още десетина сантиметра ледена водка. — Както и да е, ето ги продуктите за сандвичите. Действай.

Започнах да редя печено говеждо и швейцарско сирене върху хляба си.

— Мислил ли си как ще му кажеш истината за Ейприл?

— Истината за Ейприл? — той остави чашата си и почти ми се усмихна. — Не. Още не съм мислил за това. Като си помислиш, ще трябва да казвам на доста хора за това, което стана — той присви очи и отново отпи. — А може и да не трябва. Ще прочетат във вестниците.

Рансъм остави чашата си на плота и разсеяно започна да си прави сандвич, като постави парче говеждо върху парче хляб, после добави две парчета салам и парче шунка. Той изряза тънко парче сирене и го напъха в устата си. Заби лъжичка в бурканчето с горчица и започна безцелно да я разбърква.

Аз поставих майонеза и маруля върху собствения си сандвич, наблюдавайки го как разбърква горчицата.