Питър Джеймс - Недостатъчно мъртъв

Здрачът не бързаше да падне, но си заслужаваше да го изчака. Освен това времето за него не беше проблем. Както вече беше установил, човек имаше време в изобилие, когато нямаше нищо друго. Беше богат на време. Почти милиардер.

Малко преди полунощ жената, която следеше, сви от автомагистралата към една бензиностанция на „Бритиш Петролиъм“. Той спря откраднатия микробус на неосветената входна отсечка откъм магистралата, като съсредоточи вниманието си върху стоповете й. Те като че ли засияха по-ярко под погледа му. Грееха в червено за опасност, червено за късмет, червено за секс! Седемдесет и един процента от жертвите на убийства умират от ръката на някого, когото познават. Статистически данни се въртяха неспирно в главата му като топче на флипер, което си търсеше отвора. Той събираше статистически данни, къташе ги грижливо, както катеричка орехи, за да го хранят по време на дългия зимен сън на ума, който знаеше, че някой ден ще настъпи.

Въпросът беше: „Колко от тези 71 процента знаеха, че ще ги убият?“

„Ти знаеш ли, мадам?“

Покрай него профучаваха светлините на коли, а въздушният поток от един камион разклати малкото синьо рено и накара част от водопроводните инструменти зад него да задрънчат. Край колонките имаше още само две коли — една тойота, която се канеше да потегли, и голям ягуар. Собственикът му — дебел мъж в зле прилягащ смокинг, се връщаше от гишето за плащане, натиквайки портфейла в сакото си. Имаше и паркирана цистерна на „Бритиш Петролиъм“, чийто шофьор в работен гащеризон развиваше дълъг маркуч, за да зареди резервоарите на бензиностанцията.

Доколкото можа да забележи след внимателен оглед, само една наблюдателна камера сканираше площадката. Проблем, с който можеше да се справи.

Тя едва ли би могла да избере по-добро място за спиране!

Изпрати й въздушна целувка.

В топлия въздух на лятната нощ Кати Бишоп отметна от лицето разрошената си огненочервена коса и се прозина с чувство на умора. Всъщност повече от умора. Беше изтощена — но колко приятно изтощена, благодаря! Огледа бензиновата помпа като някаква извънземна твар, кацнала на планетата Земя, за да я тормози, тъй като повечето бензинови помпи будеха у нея подобни чувства. Съпругът й винаги имаше проблеми да се оправи с инструкциите за миялната машина, твърдейки, че са написани на някакъв странен език, наречен „женски“. Е, що се отнасяше до нея, бензиновите помпи бяха на не по-малко странен език и инструкциите за тях бяха написани на „мъжки“.

Както винаги, затрудни се да свали капачката на резервоара на беемвето, после се втренчи в думите „първо качество“ и „супер“, като се опита да си припомни с кой бензин се зареждаше колата й, макар че според нея едва ли щеше да направи верен избор. Ако сложеше първо качество, Брайън я упрекваше, че зарежда с твърде нискокачествен бензин, ако напълнеше със супер — дразнеше се, че прахосва пари. В момента обаче от помпата не излизаше нищо. Тя държеше наконечника в едната си ръка и натискаше силно спусъка, а с другата махаше в опит да привлече вниманието на сънения нощен служител зад тезгяха.

Брайън все повече я дразнеше. Изморяваше я начинът, по който вдигаше олелия за най-различни глупави дреболии — като мястото на пастата за зъби на полицата в банята и подреждането на столовете около кухненската маса на съвсем еднакво разстояние един от друг. Като ставаше дума за сантиметри, не за дециметри. И ставаше все по-извратен сексуално, като редовно влачеше у дома торби с най-различни странни приспособления от сексмагазините, които настояваше да опитват. А за нея това наистина беше проблем.

Толкова беше погълната от мислите си, че дори не забеляза как помпата се тресе, докато не спря с рязък звук. Вдишвайки миризмата на бензиновите пари, която всъщност винаги бе харесвала, тя закачи обратно наконечника на помпата, натисна бутона за заключване на колата — Брайън я беше предупредил, че често крадели колите на площадките пред бензиностанциите — и тръгна към гишето да плаща.

Когато излезе, старателно сгъна касовата бележка от кредитната си карта и я мушна в чантата си. Отключи колата, седна, после отново я заключи отвътре, сложи си предпазния колан и включи двигателя. Дискът с „Ил Диво“ засвири отново. За момент й се дощя да свали покрива на беемвето, после реши да не го прави. Минаваше полунощ и щеше да е уязвима, ако шофира в този час из Брайтън със свален покрив. По-добре да е на затворено, но сигурно.