Том Клэнси - Жив или мъртъв

Здесь есть возможность читать онлайн «Том Клэнси - Жив или мъртъв» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Прозорец, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Жив или мъртъв: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Жив или мъртъв»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Том Кланси, всепризнатият майстор на международните интриги и напрегнатия екшън, се завръща в света, който познава по-добре от всеки друг: свят на хаос, попаднал под кръстосания огън на политика и власт и докаран до ръба на унищожението от зли хора.
Наричат го Колежа. Създаден е тайно през мандата на президента Джак Райън с единствената цел да издирва, открива и елиминира терористите и техните покровители. Специалистът по разузнаването Джак Райън-младши и сънародниците му в Колежа водят своята тиха война във всяко кътче на света. И сега с двама от най-близките съюзници на баща му, бойци за черни операции, Колежа се изправя срещу най-големия си враг — садистичния убиец, познат като Емира. Той е „мозъкът“ на безброй ужасяващи атентати и убягва на всички правораздавателни служби по света, но в Колежа са решени да променят това. Най-голямата катастрофа обаче предстои, защото Емира замисля мащабен еднократен удар, който да унищожи сърцето на Америка — освен ако Колежа не го залови. Жив или мъртъв.

Жив или мъртъв — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Жив или мъртъв», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Том Кланси

Жив или мъртъв

Джак Райън #13

1

ЛЕКИЯТ ПЕХОТИНЕЦ, в случая боецът от отряд „Единадесет-Браво“, съгласно устава на американската армия трябва да бъде лъснат, с безупречна униформа и гладко избръснато лице, но първи сержант Сам Дрискол не изглеждаше така, и то от доста време насам. Често камуфлажът изисква и друго освен шарените бойни дрехи. Впрочем не, те вече не се наричат така, нали? Сега им казват „армейски бойни униформи“. Все същото.

В дългата към десет сантиметра брада на Дрискол се виждаха достатъчно бели косми, заради които неговите хора му викаха Санта [1] Санта Клаус (англ.). Дядо Коледа. — Бел. прев. — досадно за мъж, още ненавършил тридесет и шест години, но ако повечето ти сънародници са с десетина години по-млади… Е, какво пък. Можеше и да е по-лошо. Можеше да е „татко“ или „дядо“.

Дразнеше се още повече от дългата си коса. Тя беше тъмна, чорлава и мазна, а брадата — твърда, което тук бе полезно за прикритието му, а и местните хора рядко си правеха труда да се подстригват. Дрехите му, както и тези на целия екип, също бяха като на местните. Екипът наброяваше петнадесет души. Командирът им след невнимателно стъпване си счупи крака, а на този терен това стигаше, за да излезеш от строя. Седеше на един хълм и чакаше хеликоптера „Чинук“ заедно с един от двамата медици на екипа, останал с него, за да не допусне капитанът да изпадне в шок. Така Дрискол се оказа начело на мисията. Това не го тревожеше. Имаше повече опит от капитан Уилсън, независимо че все още не беше завършил колежа като него. Но всичко по реда си. Тепърва трябваше да оцелее от тази задача, а след това щеше да доизкара университета в Джорджия. Стори му се смешно, че започна да харесва училището чак след три десетилетия. Е, по дяволите, по-добре късно, отколкото никога.

Чувстваше умора, от онази, която притъпява мислите и причинява болка дълбоко в костите и която рейнджърите познаваха съвсем добре. Знаеше как да спи като куче на гранитен камък с приклад за възглавница, знаеше как да остава нащрек, когато мозъкът му крещи, че трябва да заспи. Проблемът се състоеше в това, че сега се намираше по-близо до четиридесетте, отколкото до тридесетте, и усещаше болежките малко по-силно, отколкото като двадесетгодишен, а сутрин му трябваше два пъти повече време, за да се раздвижи. Но пък тези болки се компенсираха от мъдростта и опита. Разбрал беше през годините, че съзнанието наистина властва над материята. Знаеше как да блокира болката — полезно умение, когато водиш много по-млади мъже, чиито раници несъмнено изглеждат по-леки на раменете им от тази на Дрискол. Знаеше, че животът изисква компромиси.

Вече два дни не спираха да вървят из планината, като спяха по два-три часа нощем. Сержантът участваше в екипа за специални операции на 75-и рейнджърски полк, разквартируван във Форт Бенинг, Джорджия, където имаше приятен сержантски клуб с добра наливна бира. Като затвори очи и се съсредоточи, той си представи вкуса на студената бира, но моментът отмина бързо. Не можеше да се отпуска нито за секунда. Намираха се на 4500 метра над морското ниво, в планините Хиндукуш, в сивата зона, която беше едновременно Афганистан и Пакистан и същевременно нито едно от двете — поне за местните хора. Дрискол знаеше, че линиите върху картата не правят границите, особено в страна с подобно население. Проверяваше своя уред за глобално позициониране, за да е сигурен къде се намира, но географската дължина и ширина нямаха значение за мисията. Значение имаше само къде отиват, без да е важно къде точно е това място на картата.

Местните не знаеха много за границите, пък и не се интересуваха особено. За тях реалността представляваше племето, към което принадлежат, от кое семейство и от коя разновидност на мюсюлманството са. Тук спомените не умираха стотици години, а разказите още повече. Омразата траеше по-дълго. Местните все още се хвалеха, че техните предци са прогонили Александър Велики от страната и някои дори помнеха имената на воините, които бяха надвили македонските копиеносци, победили дотогава всяка страна, в която стъпили. Преди всичко обаче местните говореха за руснаците — колко от тях са убили, най-вече от засада, и колко с нож лице в лице. Смееха се на тези разкази и легенди, предавани от баща на син. Дрискол не мислеше обаче, че измъкналите се от Афганистан руски войници се смеят на същите спомени. Знаеше, че тук няма приятни хора. Те бяха страшни, калени от времето, войните, глада и от стремежа да останат живи в страна, която сякаш непрекъснато се стараеше да ги убие. Дрискол знаеше, че трябва да им съчувства. Бог беше им дал лоша карта и те едва ли имаха вина за това, но и Дрискол нямаше вина, нито пък му пукаше. Тези хора бяха врагове на страната му, а силните на деня сочеха с пръст към тях и заповядваха „тръгвай“ и затова той се намираше тук. Това беше истината на момента и причината да скита из тези проклети планини.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Жив или мъртъв»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Жив или мъртъв» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Игры патриотов
Том Клэнси
libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Без жалости
Том Клэнси
Том Клэнси - Код Заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Дъга Шест
Том Клэнси
Том Клэнси - Всички страхове
Том Клэнси
Том Клэнси - Реална заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Хаос
Том Клэнси
Отзывы о книге «Жив или мъртъв»

Обсуждение, отзывы о книге «Жив или мъртъв» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x