Том Клэнси - Реална заплаха

Както винаги имам да благодаря на много хора. На великия Джералдо за приятелството му, на Ръс за втората доза мъдри съвети и удивителната широта на познанията му; на Карл и Колин, които не знаеха с какво се захващат, но това не знаех и самият аз; на Бил за мъдростта му; на Рич за вниманието му към важните неща; на Тим, Нинджа Шест, за нееднократните му обяснения по тънкостите на оперативната работа; на Ед, командир на бойци, и Патриша, която измисли името Каска-зелка, за любезното гостоприемство; на Пит, бивш директор на най-вълнуващото училище в света (оценки поставя животът); на Пат, който преподава същия курс, но в друго училище; на Хари, възпитаника, за сериозната му непочтителност; на В.Х., който върши всичко по силите си за една безнадеждна, неблагодарна работа; и, разбира се, на дузина старшини, от които дори астронавтите биха могли да понаучат някои неща; и на толкова много други хора — нека Америка ви е така вярна, както вие й служите.

Стаята все още беше празна. Овалният кабинет се намира в югоизточния ъгъл на западното крило на Белия дом. Към него водят три врати: едната от канцеларията на личния секретар на президента, другата — от малката кухня, прилепена до кабинета на президента, и третата — от коридор, намиращ се точно срещу стаята на Рузвелт. Самото помещение е средно голямо за старши изпълнителен служител и след като излязат, посетителите винаги отбелязват, че стаята им се е сторила по-малка, отколкото са очаквали.

Бюрото на президента, поставено точно пред дебелите прозорци от куршумоустойчив поликарбонат, които изкривяват лехата около Белия дом, е направено от дървесната обшивка на британския кораб „Резолют“, потънал в американски води около 1850 година. Американците го спасили и го върнали на Обединеното кралство, а кралица Виктория поръчала от дървесината му да бъде направено бюро, с което изразила официално благодарността си. Бюрото, направено в години, когато мъжете са били по-ниски, отколкото днес, било поставено по-нависоко по времето на президента Рейгън. То беше претъпкано с папки и документи, отгоре на които се намираше графикът с ангажиментите на президента, плюс апарат за вътрешна комуникация, обикновен многолинеен телефон с бутони и друг, изглеждащ обикновен, но много сложен и сигурен прибор за провеждане на поверителни разговори.

Удобният стол на президента е бил направен по поръчка, а във високата му облегалка има материал кевлар, произведен от Дюпон, по-лек и по-здрав от стомана — като допълнителна защита срещу куршумите, които някой луд може да вкара през масивните прозорци.

Разбира се, през работно време в тази част на президентския дом дежуряха двадесетина агенти от службата за сигурност. За да стигнат дотук, повечето хора трябваше да преминат през детектор за метали. Всъщност всички го правеха, тъй като хората, имащи намерение да внесат оръжие, бяха малко прекалено очевидни, затова всеки трябваше да бъде подлаган на доста сериозно изучаване от охраната, която се разпознаваше ясно по телефонните апаратчета с цвят на кожа и кабелите, подаващи се под саката им, и чиято учтивост беше второстепенна пред истинската им мисия — опазването на живота на президента. Под саката им се криеха мощни пистолети и всеки агент беше обучен да гледа на всичко и всички като на потенциална заплаха за Кавгаджията, което бе настоящото кодово наименование на президента. Това наименование нямаше никакъв смисъл, освен че можеше лесно да бъде изговаряно и разбирано по радиомрежата.