Том Клэнси: Виртуални вандали

Април 2025 г.

Балтимор, щата Мериленд

Небето беше ясно и безоблачно, белязано само от тънките бели дири на преминаващия отгоре самолет. Мат Хънтър присви кафявите си очи, взирайки се от мястото си на стадион „Кемдън Ярдс“. „Сигурно всеки момент ще изключи двигателите“, помисли си той.

Един лакът в ребрата го върна обратно на земята.

— Чудни места си избрал, умнико — оплака се Анди Муур. — Направо ще се изпържим тук. — Русолявото момче прокара ръка по светлата кожа на лицето си. — Някой да носи крем против изгаряне?

— Този път нямаш късмет, младши. — Дейвид Грей нави ръкавите на ризата си, показвайки яки, мускулести ръце. — Защитата ми срещу слънчевите лъчи се дължи на африканските ми предци. — Той обаче също се въртеше на мястото си. — Смятах, че след като са обновили това място, ще поставят и по-удобни седалки.

Лийф Андерсън се облегна назад.

— Тук, където седя, е достатъчно удобно.

Мат го изгледа. Мястото на Лийф всъщност беше запълнено с холограма. В действителност Лийф се намираше в апартамента на родителите си в Ню Йорк, без съмнение изтегнат в някое скъпо кресло, свързано с компютър. Имплантанти под кожата му го свързваха с глобалната Мрежа, позволявайки по този начин образът му да се вижда тук в Балтимор, и той да наблюдава всичко, което се случва на стадиона, отдалечен на почти 350 км.

— По-добре си настрой малко симулатора, Андерсън — пошегува се Мат. — Иначе няма да хващаш холографските хоумръни 1 1 Удар, при които топката напуска пределите на стадиона. — Бел.прев. . — После огледа другите си приятели, истински и холографски, и заяви: — Ей, това е първият мач на „Авлигите“ за този сезон. Това бяха най-добрите места, които успях да взема.

Неудобствата, свързани с твърдите седалки, бяха приемлива цена за зрелищното шоу. И нямаше предвид само бейзболния мач. Мат и приятелите му се интересуваха от всичко, свързано с компютрите. Те бяха запленени от глобалната Мрежа, която управляваше такава голяма част от света, и от Нет Форс, организацията, която опазваше реда в компютърното пространство. Мат, Лийф, Анди, Дейвид и останалите се бяха присъединили към помощния отряд Нет Форс Експлорърс.

Не беше никак лесно да попаднат там — трябваше да преминат през подготвителния курс, който не беше по-лек от този на Морската пехота. След това Нет Форс се беше разраснала от помощно звено под крилото на пехотата и ФБР до самостоятелна организация и делеше с тях щабквартирата в Куонтико, Вирджиния. Преминаването през курса беше дало на Мат и приятелите му достъп до невероятни компютърни технологии. На този мач ги беше довел не толкова бейзболът, а самият стадион. „Кемдън Ярдс“ беше претърпял пълна реконструкция. Сега беше свързан към огромна компютърна система за симулиране на виртуална реалност — виар симулатор. Много спортни игрища бяха оборудвани с холографски проекционни апарати по седалките си. Но тук цялото пространство беше проектирано като огромен широкоекранен дисплей.

Лийф се повдигна от мястото си, когато противниковите отбори привършиха разгрявката си.

— Започва се.

Гласът на говорителя прокънтя из целия стадион.

— Добре дошли на първия за сезона 2025 г. мач на „Авлигите“. Ние ще ви предложим нещо повече от вълнуваща игра. Благодарение на новата ни виар система ще прекарате един ининг в бейзболния рай. Някои от най-великите играчи в историята на бейзбола ще се изправят срещу звездния отбор на защитниците. Дали здравите удари могат да победят невероятните подавания и играта в защита? Сега ще разберем.

Играчите излязоха на терена. После пред защитниците изплуваха осемнайсет призрачни фигури. Бяха облечени в различни старомодни екипи, някои принадлежаха на несъществуващи вече отбори.

Част от виртуалните играчи размахваха или хвърляха шапките си на публиката. Лийф Андерсън свиреше с уста и пляскаше.

— Нищо от това, което виждате, не е измислено — каза той. — Компютрите на системата генерират изображението въз основа на записи от играта на бейзболистите, възможностите, които са имали да атакуват и да се отбраняват, дори и на начина, по който са се държали с публиката.

— Кой е онзи дебелият от отбора на батиращите? — попита Анди Муур.

Лийф погледна Анди, сякаш се бе провикнал високо в църква.

— Това е Бейб Рут. През 1927 г. постигна 60 хоумръна. А малко по-надолу до линията е Тай Коб. Печелил е базата повече от четири хиляди пъти и е участвал в повече сбивания с феновете от всеки друг, за когото някога съм чувал.