Том Клэнси: Виртуални вандали

Бърджис поклати глава.

— Нито пък аз, синко.

Сержантът заведе Мат и приятелите му в най-близкия полицейски участък, където всеки от тях даде показания. Мат беше изпуснал доста от станалото, докато оказваше помощ на Лийф. Сержант Бърджис кимна утвърдително при описанието на шока, в който изпадна Лийф.

— Това се случва с всеки във виртуална форма, когато бъде улучен от куршум — каза той.

— Чувал съм, че хората могат да изпаднат в подобен шок — рече Мат. — Но мислех, че се получава само при симулатори, натоварени до краен предел, вследствие на което започваш да губиш връзката между действителността и виртуалния свят.

— При подобен тип наранявания, внушението играе много по-голяма роля, отколкото можеш да си представиш — каза познат глас.

Мат се обърна, за да види капитан Уинтърс, който пристъпи към бюрото на сержанта. Той посочи своята карта от Нет Форс.

— Бях в главния операционен център, който вие сте формирали. Ще доставим допълнително техника и още медицински персонал.

Бърджис изглеждаше облекчен.

— Всяка помощ ни е изключително необходима.

— Приключихте ли с хората ми?

— Да, сър — отвърна сержантът. — Поне добихме някаква по-ясна представа за това, което се е случило. — След това вдигна рамене. — Дали обаче ще заловим виновниците…

Уинтърс кимна.

— Това ще е проблем за всички ни.

Той извика Мат настрани.

— Офисът горе е на мое разположение. — По лицето му премина кисела гримаса. — Не че ще мога да помогна с нещо тук.

— Все още не разбирам как се случи, капитане — промълви Мат. — При симулаторите от този вид не би ли трябвало да има системи за сигурност, които да изключат цялото захранване, преди да пострадат хора?

— Би трябвало да са инсталирали подобни системи — съгласи се Уинтърс. — Но, изглежда, някой низвергнат гений е успял да пробие програмата, която съдържа тези кодове. Единственото ясно дотук е, че не е дело на терористи или престъпници.

Мат спря на място, вперил поглед в Уинтърс.

— Смятате, че случилото се днес, не е престъпление?

— О, съвсем не — отвърна Уинтърс, продължавайки да се изкачва. — Това наистина е ужасно престъпление. Просто не е дело на истински престъпници. А на група хлапета.

— Хлапета? — попита Мат, като не спираше да гледа Уинтърс.

— Тийнейджъри — продължи капитанът. — Четирима. Правят поразии из всички виар симулатори в околността на Вашингтон. Завземат контрола върху системата от разстояние, като разрушават всички конфигурации, които им попаднат, на бизнес или развлекателни организации, изваждат компютрите от строя и нараняват всекиго, който се мотае по това време наоколо. Жертвите обикновено изпадат в шок, както стана и с Лийф Андерсън. — Уинтърс направи пауза. — Между другото говорих със Спешни случаи в Ню Йорк. Оттам казаха, че състоянието му е стабилно. Най-вече благодарение на бързата ти намеса.

Мат се отпусна, сякаш огромен товар беше паднал от плещите му.

— Радвам се да го чуя — каза той. — Но как успява тази банда да се вмъкне и след това да изчезне?

Капитанът сви рамене.

— Нямаме представа. В момента, в който приключат с атаката, всичко е тотално повредено. Смятаме, че днешният удар има за цел да установи дали могат да нанесат поражения и на голям симулатор. — Той прекъсна точно по средата.

— Ако е така, значи е бил успешен.

— По-голямата част от паметта на „Кемдън Ярдс“ е изтрита.

— Дори и при това положение, нали има специални екипи Холонет, които осъществяват излъчването на играта по Мрежата — каза Мат. — Те би трябвало да имат записи на тези хора.

— Е, наистина разполагат с техни записи — измърмори Уинтърс, докато отваряше вратата на офиса.

Изображенията на четиримата изплуваха на монитора.

Мат ги разпозна.

— Този, високият с кръглото лице и големите уши, е човекът, който говореше.

— Отне ни малко време, но най-накрая успяхме да се сдобием със записи, които съвпадат с тези на престъпниците — каза Уинтърс.

— Чудесно!

Капитанът обаче поклати глава.

— Това е от фотографски филм отпреди повече от 100 години — от 1934 г. Лицето е на Джон Дилинджър.

— Прокси изображения — каза Мат с неприязън.

Понякога във виртуалните симулатори хората използват други лица и дори други тела. Когато технологията възникна първоначално, използването на прокси изображения бе истинско увлечение. Бяха създадени какви ли не странни същества, които да заместват действителни лица по Мрежата. Но тази чудатост не успя да я изроди, след като Мрежата се разрасна в повече от бизнес средище. Това увлечение бързо отмина, като сега прокси изображенията се използваха само в персонални виар симулатори, при игри и симулиране на исторически събития.