Том Клэнси - Виртуални вандали

— Надявам се един ден да мога да си позволя своя собствена кола — засмя се Анди.

Вратите на училището се отвориха. Мат, Анди и останалите забързаха по коридора към класните стаи за подготвителния час по английски. Мат се свърза към един от компютрите на чиновете, като въведе ученическата си карта, която автоматично отчете присъствието му в часа и зареди програмата за днешния ден.

„Добре, помисли си той. Няма изненади с преподавателите“. Като една от престижните гимназии във Вашингтон, Брадфорд привличаше хора от целия свят — ученици, които бяха наясно с учебния материал, инспектори, които пробваха методите на обучение в гимназията, дори и прочути бивши възпитаници на училището. Но днес всичко изглеждаше спокойно, с изключение на задачата да се срещне с преподавателя по история след часовете.

Мат не се безпокоеше от това. Той харесваше д-р Феърли и се справяше доста добре по неговия предмет. Но сега го бяха налегнали други грижи.

Анди разказваше на съучениците им за вчерашния инцидент.

— И аз бях там! Беше си доста страшничко! Нали познавате Лийф Андерсън? Той беше в холоформа и един от онези идиоти го улучи!

— Чух, че са някакви хлапета, които се бъзикат из Мрежата — каза Мат.

— Ако на това му викат бъзикане, не ми се иска да ги срещна, когато са сериозни — рече Луис Къртни.

— Вярно — намеси се и Мануел Олива. — Това не е като да програмираш всички тоалетни в даскалото да текат заедно.

В годината, преди да се запишат в Брадфорд, някой незнаен гений беше направил този номер и се превърна в легенда. Училищните власти така и не успяха да открият виновника. Но родителите на децата направиха голямо анонимно дарение, за да платят щетите и да се поправи водопроводната система.

— Някой от вас да е чул нещо за разни игрички по Мрежата? — попита небрежно Мат.

Отговорите го разочароваха, бяха все дребни неща — от сорта на това, че някой се опитал да изпрати любовно писъмце по имейла, но по погрешка го получили всички в гимназията.

— Чух, че хакери са проникнали в симулаторите за рекламните развлечения — каза Мани Олива.

— Плащат си за приключението — измрънка Луис, не особено впечатлен.

— Тези симулатори са специални — за възрастни — продължи Мани.

— Звучи ми, сякаш някой компютърен глупак си търси забавления — издюдюка Анди.

— И си пъха носа на неподходящи места — съгласи се Мат.

Подпитването на съучениците му отне почти целия ден, но Мат се натъкна на неочаквана следа при срещата с д-р Феърли. Когато влезе в стаята за последния час на своя учител по история, той видя един от съучениците си да чака пред вратата. Санди Бракстън беше един от членовете на „Лийтс“, съкратено от елит, върхушката на Брадфорд.

Д-р Феърли ги извика, след като учениците изхвърчаха през вратата.

— Знаете, че голяма част от оценката ви по история на САЩ се формира от вашите изследователски проекти. Възлагам ви обща задача, ще работите в екип. Темата ви е „Битката при Гетисбърг“.

— Правя някои проучвания относно Атаката на ген. Пикет — каза нетърпеливо Санди. — Генералът на Конфедерацията, който проби линията на Съюзниците, е атакувал с войска, предвождана от бившия му най-добър приятел.

— Интересно начало, г-н Бракстън — рече д-р Феърли. — За съжаление докладите ви са известни повече със специалните компютърни ефекти, отколкото със съдържанието си.

Учителят се загледа в Мат.

— Г-н Бракстън не умее да пише. Учудващо как е стигнал в третата си година в Брадфорд, без да е способен да подреди мислите си в смислено повествование.

Мат знаеше причината за този безпорядък. Санди Бракстън вероятно не чувстваше за необходимо да си, подрежда мислите. Когато завършеше училище, той можеше да си наеме всякакви експерти, които да вършат това вместо него и да му помагат в семейния бизнес — който, изглежда, включваше почти половината щат Вирджиния.

— Вашите доклади, г-н Хънтър, са образец за подражание. Вероятно бихте могли да дадете на г-н Бракстън някои полезни съвети.

Честно казано, Мат не знаеше на какво може да научи Санди Бракстън. Но той можеше да му помогне да се вмъкне в „Лийтс“, групата, която Мат искаше да провери.

Той протегна ръката и каза:

— Да се залавяме за работа, партньоре.

Мат остави двуинчовото запаметяващо устройство на бюрото си. В паметта на матрицата му се съдържаше огромно количество данни — предимно разни работи на Санди Бракстън за генералите от Гражданската война Хенкок и Армистед. Шумът изглеждаше по-голям от обичайния за празна къща. Баща му беше на родителска среща, а майка му, която имаше работа в Министерството на отбраната, нямаше да се прибере поне още час и половина.