Том Клэнси - Виртуални вандали

Какво беше изпуснал, докато се опитваше да помогне?

Страшната Четворка все още стоеше на горния ред на трибуните, засипвайки игрището и местата с изстрели от своите пушки. Мат настръхна, когато един досущ изглеждащ като истински куршум профуча покрай ръката му, но, изглеждаше, че виртуалната атака можеше да наранява само зрители, които са вързани към системата за симулации на стадиона.

Въоръжени фигури внезапно се появиха на опразнените места.

„Полицейски части“, сметна Мат.

Не ги ли бяха предупредили за холографските куршуми? Може би си мислят, че виртуалното им снаряжение може да се справи… но грешаха.

Няколко полицаи паднаха на земята. Холограмите им потрептяха и изчезнаха.

Мат чу полицейските сирени, съсредоточени около стадиона, и над главата му се появиха полицейските хеликоптери.

Смехът на високия гангстер отново прокънтя из почти празното игрище. Той насочи пушката си нагоре към хеликоптерите, но холографските куршуми не можеха да повреждат истинското полицейско оборудване.

— Хайде, народе — прозвуча гласът на стрелеца през съобщителната система. — Шоуто свърши.

Смехът му и трещящият рев на пушките секнаха, сякаш нож бе прорязал въздуха.

Повечето от хората се криеха зад доста несигурните седалки. Но Мат стоеше прав, загледан в четирите странно облечени фигури, които бяха причинили такова опустошение за няколко кратки минути.

Нашествениците се изпариха, без дори сянка или някакъв проблясък да маркира бягството им.

„Които и да са те, помисли си Мат, разполагат с отлична система зад гърба си“.

Когато частите на Балтиморската полиция влязоха в стадиона, телефонът, вграден в портфейла на Мат, позвъня. Въпреки че връзката беше лоша, Мат успя да познае гласа отсреща. Беше капитан Джеймс Уинтърс — свръзката на помощния отряд Експлорърс с Нет Форс. Всъщност работата му не беше от областта на връзките с обществеността. Когато се появи идеята за формирането на Нет Форс Експлорърс, Уинтърс още беше действащ офицер и в съзнанието му те бяха неговият отряд точно както войските на Морската пехота, които командваше по време на последните размирици на Балканите.

— Местната полиция се обърна към нас, след като научиха, че става дума за престъпление по Мрежата — каза той. — Взех хеликоптера веднага, щом като разбрах, че са замесени и някои от моите хора.

Мат направи някаква гримаса. Ето какво представляваше в крайна сметка капитанът — Нет Форс Експлорърс бяха „неговите хора“.

— Искам ти и останалите да сътрудничите на Балтиморската полиция — нареди Уинтърс. — Те ще са изключително доволни да получат сведения за инцидента от участниците в него.

— Тъй вярно, сър — отвърна Мат в слушалката.

— След няколко минути трябва да се приземим. Ще се видим в полицейския участък, където ще ви бъдат възложени задачите.

— Ще предам нареждането ви, сър.

— Отлично. — Уингърс приключи.

Връзката прекъсна. След което Мат предаде заповедта на капитана на останалите. Докато обясняваше какви са техните задължения, телефонът позвъня отново.

„За щастие не съм изключил конфигурациите“, помисли си той.

— Матю Хънтър? Аз съм сержант Дон Бърджис, полицейско управление Балтимор. Съобщиха ни, че вие заедно с част от Нет Форс Експлорърс се намирате на стадиона. Бихте ли посочили точното си местоположение?

— На трибуните сме — каза Мат, след което се обърна към останалите. — Качвайте се по седалките и размахвайте ръце. — След това отново се надвеси над слушалката. — Сержант? Ако забелязвате малка група изправени хора, които махат с ръце, значи сте ни открили.

— Намерих ви — каза гласът в слушалката. — Чакайте ме след две минути. — Връзката отново прекъсна. Мат прибра портфейла си.

От полицията бяха съсредоточили вниманието си в извеждането на публиката извън стадиона и в идентифицирането на ранените холоформи. Малък отряд униформени полицаи си проправи път до Мат и приятелите му. Отпред вървеше висок, представителен мъж със сержантски нашивки на ризата си.

— Бърджис — представи се той. — Кой от вас е Хънтър?

— Аз — отговори Мат, пристъпвайки напред.

— Изглежда, че сте се разминали на косъм.

Мат поклати глава.

— Някои от нас бяха тук в холоформи. Един беше улучен от виртуален куршум.

Бърджис се огледа загрижено.

— Да не би да е…

— Надявам се, че е добре — отвърна Мат с известно притеснение. — Сега е в Ню Йорк. Позвъних на Спешни случаи там. Това беше най-доброто, което можех да направя. Всички останали се измъкнаха невредими. — Той погледна сержанта. — Никога не съм виждал такова нещо през живота си.