Том Клэнси - Виртуални вандали

Устните на Мат се извиха в горчива усмивка, докато наблюдаваше побърканата тълпа.

— Някой идиот ще си счупи врата, бягайки от това малко лазерно шоу.

После забеляза как холографските образи се гърчат в агония. Внезапно се угрижи.

— Лийф…

Както се бе покатерил на мястото си, за да добие по-добра гледка от целия хаос на трибуните, приятелят му представляваше идеална мишена.

Когато холографският куршум го улучи в гърдите, Лийф се свлече на седалката си, очите му се отвориха широко и той нададе сподавен стон. После падна на пода. „Немного реалистично“, си помисли Мат. Но при създалата се суматоха виар симулаторът на стадиона вероятно беше свръхнатоварен.

Мат остави тези мисли, изправи се и изкрещя:

— Всеки, който е с холограма, незабавно да прекрати симулацията! Изчезвайте оттук!

Холограмите на част от приятелите му и на доста от близкостоящите моментално изчезнаха. Мат обаче едва забеляза това. Вниманието му бе съсредоточено към падналия на земята Лийф. Не се виждаше следа от куршум и затова той въздъхна с облекчение. Но Лийф определено не беше в добро състояние.

Лицето му беше пребледняло като платно. Очите му бяха втренчени неподвижно в една точка. Зениците не можеха да фиксират.

Мат разпозна симптомите. Шок. Това беше главната реакция на физическа или психическа травма. Когато нещо с компютърните импланти се объркаше, се появяваше и проблем с нервната система.

Основният курс при Нет Форс Експлорърс включваше и оказване на първа медицинска помощ. Но Мат не можеше да направи нищо, за да помогне на приятеля си. Лийф не беше тук, а на почти 350 км. Мат дори не успя да напипа пулс през разпадащата се виар връзка.

Той извади портфейла си. Бутна настрани документите си за самоличност и кредитната си карта „Юнивърсъл“, накрая измъкна обвитата във фолио клавиатура, която вървеше в комплект с всеки портфейл. Включи захранването и избра опцията „Телефон“. Гъвкавата схема под твърдата полимерна обвивка превключи на предварително зададения формат „Клетъчен телефон“.

Мат изрече набързо една кратка молитва, докато държеше портфейла си на ухото. Даваше свободно! Опасяваше се, че при натоварването на системите на стадиона изобщо няма да може да се свърже.

Първо — най-важното. Набра телефонния код за Източен Манхатън, след това домашния номер на Лийф.

— Хайде! — измрънка Мат, докато в ушите му се долавяха електронни шумове. Връзката се осъществи — но вкъщи нямаше никого.

— В момента не можем да отговорим на позвъняването ви — каза приятно звучащ женски глас в ухото на Мат. Това беше компютърният секретар на сем. Андерсън, предлагайки му възможност да остави съобщение.

Мат прекъсна връзката, изчака за сигнала и започна да набира отново. Този път номерът беше по-кратък — областният код на Ню Йорк плюс 911.

— Спешни случаи — чу се компютризиран глас.

— Дайте ми Спешна медицинска помощ — каза Мат, като се стремеше да изговаря думите отчетливо. Той остави адреса си и номера на апартамента. — Жертвата е една и е в шок — вероятно повреда в субдуралния компютърен имплант и поражения на нервната система.

Мат преглътна. Само преди няколко минути той се шегуваше с Лийф относно пилеенето на мозъчни клетки за безполезна информация. Ако това, което се случи тук, бе причинило сериозни поражения, Лийф в действителност сигурно е загубил много мозъчни клетки.

Той не бе помръднал и не бе издал и звук. Холограмата му се замъгли, след което изчезна.

Мат се загледа угрижен.

Истински глас замени компютърния интерфейс, като искаше да научи повече за случая. Мат се опита да отговори на въпросите и добави, че помощта трябва да побърза.

— Лийф е член на Нет Форс Експлорърс, аз също. — След това той издиктува своя личен номер от Нет Форс Експлорърс и номера на джобния си телефон.

„Поне това ще помогне малко на Лийф“, помисли си той, когато прекъсна връзката с Ню Йорк. След което набра местния код за Спешни случаи. Вероятно в момента стотици хора се обаждаха в полицията в Балтимор, за да съобщят за странната виртуална атака. „Е, още един нямаше да навреди, помисли си Мат. Може би това ще е обаждането, което ще убеди местните полицаи, че случилото се на стадиона не е някаква голяма шега“.

Мат усети, че даваше обяснение на компютризирана система за гласова поща. „Сигурно, помисли си той, Спешни случаи ги заливат с обаждания“. Разказът му беше кратък и до мястото, където спомена за Нет Форс Експлорърс, след което прекъсна връзката.