Том Клэнси - Жив или мъртъв

„ГОРИВОТО В РЕЗЕРВОАРА СВЪРШВА“ — обяви компютърният глас.

— Знам, знам — изръмжа в отговор пилотът.

Необходимата информация се виждаше на дисплея. Вече петнадесет минути лампата на бордовия компютър мигаше и указваше неизправност. Бяха прелетели над канадския бряг преди десет минути и наблюдаваха онова, което денем би представлявало зелен терен с недорасли дръвчета. Ако пилотът не беше объркал съвсем посоката, скоро трябваше да забележат светлини. Но поне не летяха над вода.

Северноатлантическите ветрове се оказаха много по-силни от прогнозираните. Повечето от нощните самолети летяха в източна посока по това време на денонощието и носеха много повече гориво от един „Дасо Фолкън 9000“. Машината имаше гориво за още двадесет минути. Десет повече от необходимото. Въздушната им скорост превишаваше 500 възела [2] Възел — единица за скорост, равна на една морска миля в час (1852 м/ч). — Бел. прев. и се намираха на 7600 метра височина, която намаляваше.

— Заход — каза той в микрофона. — Тук е Хотел нула-девет-седем Майк Фокстрот, идвам за гориво, край.

— Майк Фокстрот — отговориха. — Тук е Гандер. Вятърът е тих. Препоръчвам писта две-девет за нормален заход.

— Тих вятър ли? — обади се вторият пилот. — По дяволите.

Вече три часа летяха в насрещен вятър със скорост над сто възела, който ги разтърсваше леко, не твърде лошо като за дванадесет километра височина, но все пак забележимо.

— По-дълги полети над вода от този не обичам.

— Особено с такъв вятър — отвърна пилотът. — Надявам се, че двигателите могат да работят на изпарения.

— Всичко наред ли е с митниците?

— Би трябвало. Подадохме заявление в Канпас [3] CANPASS — програма на канадските гранични власти за улеснено преминаване на малки самолети между САЩ и Канада. — Бел. прев. и имаме разрешение за кацане в Мус Джо. Там ли ще попълваме формуляр за емиграционните власти?

— Да, точно така.

И двамата знаеха, че нещата са по-различни. Този полет щеше да е малко необичаен в частта между летище Гандер и окончателната им дестинация. Но им плащаха. А разменният курс на еврото работеше в тяхна полза. Особено с канадския долар.

— Виждам светлините. Имаме още пет минути — каза вторият пилот.

— Ясно, виждам пистата — отвърна пилотът. — Задкрилки.

— Задкрилките на десет градуса.

Вторият пилот се зае с лостовете и електродвигателите с вой спуснаха задкрилките.

— Да събудя ли пътниците?

— Не. Защо да си правим труда? — реши пилотът.

Ако се справеше добре, нямаше да усетят нищо до ускоряването за следващото излитане. След пенсионирането си с двадесет хиляди летателни часа в „Суисеър“ той беше купил употребяван самолет „Дасо Фолкън“ за чартърни полети за милионери и милиардери из Европа и по целия свят. Половината от хората, които можеха да си позволят услугите му, ходеха на едни и същи места — Монако, остров Харбър в Бахамите, Сен Тропе, Аспен. Фактът, че сегашният им пътник не отива там, беше любопитен, но след като плащаше полета, нямаше значение.

Слязоха под три хиляди метра. Светлините на пистата се виждаха лесно в тъмнината — права линия, приемала някога ескадрила прехващачи F-84 от ВВС на Съединените щати.

Хиляда и петстотин метра.

— Задкрилки на двадесет градуса.

— Разбрано, задкрилки на двадесет градуса — отговори вторият пилот.

— Колесник — беше следващата команда и вторият пилот посегна към лостовете.

Кабината се изпълни с шум от свистенето на въздуха при отварянето на капаците и спускането на стойките на колесника. Сто метра.

— Колесникът спуснат и заключен — обади се вторият пилот.

— Сто метра — заяви компютърният глас.

Пилотът напрегна ръце, отпусна ги, сниши леко самолета и с нежни, леки движения подбра точното място за опиране в пистата. Опитът му позволи да усети мига, в който машината докосна един от десетметровите бетонни квадрати. Включи реверса на тягата и самолетът забави ход. Един камион с мигащи светлини му показа накъде трябва да отиде и кого да следва, след което се отправи към мястото, където трябваше да ги чака цистерната с гориво.

Прекараха на земята общо двадесет минути. Служителят на емиграционните власти се свърза с тях по радиото, за да се увери, че няма промени на първоначално заявената информация в системата Канпас. Отвън шофьорът на автоцистерната откачи шланга от самолета и затвори крана за зареждане с гориво. „Окей. Готово“ — каза си пилотът. Дойде време за втория от трите етапа на този полет.