Том Клэнси - Жив или мъртъв

Самолетът рулира обратно до северния край на пистата, където изчака за редовната предполетна проверка. Ускори плавно, колелата се прибраха, задкрилките ги последваха и започна набирането на височина. След десет минути се изкачиха на 11 280 метра, както беше определено за тях от центъра в Торонто още от самото начало на полета.

Насочиха се на запад с въздушна скорост 0,81 Мах — около 520 възела или 600 мили в час, пътниците отзад спяха, а двигателите гълтаха горивото с постоянен разход от 1269 литра в час. Приемо-предавателят на самолета излъчваше информация за скоростта и височината към радарите за управление на въздушния трафик, но друг радиотрафик не беше нужен. В лошо време може би щяха да поискат друга, по-голяма височина за по-комфортен полет, но от кулата в Гандер се оказаха прави. След като преминаха студения циклон, който беше забавил полета им към Нюфаундленд, сега сякаш не се движеха изобщо, ако се изключи заглушеният рев на реактивните двигатели в опашната част. Двамата пилоти дори не разговаряха помежду си. Отдавна летяха заедно и знаеха всички вицове, а и при такъв спокоен полет нямаше нужда да си разменят информация. Всичко беше планирано чак до пословичната най-малка подробност — по-малка дори от задника на комар. И двамата се питаха какво ли е в Хаваите. Предстоеше им да се насладят на два апартамента в хотел „Роял Хавай“ — щяха да си отспят, за да се преборят с неизбежната умора от часовата разлика, която със сигурност щеше да последва десетте допълнителни часа светло време на деня. И двамата обичаха да подремнат на някой слънчев плаж, а според прогнозата в Хаваите ги очакваше идеално време. Планираха да престоят два дни, преди да тръгнат без пътници обратно на изток към летището на домуване в Женева.

— Мус Джо след четиридесет минути — отбеляза вторият пилот.

— Значи е време за работа.

Планът беше прост. Пилотът включи високочестотното радио, останало от Втората световна война, и се обади до Мус Джо, за да обяви захода и снижаването, както и времето на пристигане. Контролната кула от Мус Джо прие информацията от районните контролни системи и откри данните от приемо-предавателя на самолета на своите екрани.

Машината започна да снижава напълно нормално, като траекторията й бе надлежно отбелязана в центъра в Торонто. Местното време беше 0304, или Зулу-4:00, което означаваше четири часа източно спрямо Гринуичкия меридиан.

— Ето го — обяви вторият пилот. Светлините за заход към летището в Мус Джо се открояваха върху тъмната земя. — Височина три хиляди шестстотин и петдесет, като се снижаваме с триста метра в минута.

— Превключи приемо-предавателя в режим на изчакване — нареди пилотът.

— Разбрано — отговори вторият пилот. Уредът беше инсталиран допълнително от самия екипаж.

— Височината е деветстотин и петнадесет метра. Да спускам ли задкрилките?

— Остави ги — нареди пилотът.

— Разбрано. Виждам пистата. — Небето беше чисто и мигащите светлини на летището се забелязваха ясно.

— Мус Джо, тук е Майк Фокстрот, край.

— Майк Фокстрот. Мус Джо, край.

— Мус Джо, колесникът ни не се спуска. Стойте в готовност. Край. — Такова съобщение събуждаше хората.

— Разбрано. Обявявате ли критична ситуация? — веднага запитаха от контролната кула.

— Не, Мус Джо. Проверяваме електросистемата. Стойте в готовност.

— Разбрано, стоим в готовност — отговори гласът с лека нотка на загриженост.

— Окей — каза главният пилот на колегата си, — ще се загубим от радара им на височина триста и четири метра.

Разбира се, всичко това бяха го обсъдили вече.

— Височината е деветстотин и петнадесет метра и снижаваме.

Пилотът сви леко надясно. Искаше да укаже промяна на курса за радара в Мус Джо, нищо сериозно, но все пак промяна. При тази височина това може би щеше да се стори интересно на всеки, който наблюдава радара, но такъв едва ли имаше. Просто щяха да ги сметнат за поредния мимолетен проблясък във въздушното пространство.

— Шестстотин и десет метра — каза вторият пилот. На тази височина самолетът подрусваше, но не толкова, колкото предстоеше. — Четиристотин и шестдесет метра. Защо не промениш скоростта на спускане?

— Става. — Пилотът изтегли щурвала назад, за да намали ъгъла на снижаване и да изравни при двеста и седемдесет метра над нивото на земята. Тази височина стигаше, за да се загубят в приземните смущения над Мус Джо. Въпреки че самолетът съвсем не беше „Стелт“, повечето радари на гражданската авиация виждаха сигналите от приемо-предавателите, а не отражения от корпуса. В гражданската авиация радарът виждаше самолетите само като абстрактен сигнал в небето.