Джеймс Джойс - Мъртъв

Лили, дъщерята на гледачката, тичаше колкото и държат краката. Точно когато въведе един джентълмен в малкото преддверие и на вратата му подаде палтото, чу пак звука на звънеца и изтича да посреща нов гост. Щеше да бъде по-добре за нея, ако не трябваше да прислужва и на дамите. Но Мис Кейт и Мис Джулия бяха помислили и за това и бяха превърнали банята на горния етаж в дамска съблекалня. Двете бяха там, клюкареха, смееха се и се суетяха, изтичаха една след друга до стълбите и подвикваха на Лили, питаха кой е на вратата.

Годишният бал у Морканови беше винаги голямо събитие. Всеки, който ги познаваше беше поканен, членовете на семейството, всички приятели на семейството, членовете на клуба на Джулия, съученичките на Кейт, а също и някои от учениците на Мери Джейн. Година след година всичко беше прекрасно, дори когато Кейт и Джулия, след смъртта на брат им Пат, напуснаха къщата в Стони Батър и взеха Мери Джейн, единствената си племенница да живее с тях в голямата тъмна къща на остров Ушар, горната част на която взеха под наем от Мистър Фулхам, най-големият производител на зърно в областта. Беше преди трийсет години, но им се струваше като вчера. Мери Джейн, преди малко момиченце с къси полички, сега беше станала основната опора на домакинството, беше главна пианистка на площад Хадингтън. Завърши академията и всяка година правеше ученически концерти в горната зала на Старите Концертни Зали. Много от нейните ученици принадлежаха към богатите фамилии на Кингстоун и Далки. Дори и старите й лели й помагаха. Макар и побеляла, Джулия беше водещ сопран в Адам и Ева, а Кейт даваше уроци по пиано за начинаещи на престарялото пиано в задната стаичка. Лили, дъщерята на бавачката, вършеше цялата домакинска работа. Животът им беше простичък, вярваха в здравословното добро хранене, най-доброто от всичко — говеждо бон филе, чай за три шилинга, и най-добрата тъмна бира. Лили рядко грешеше и се стремеше да направи възможно най-доброто за трите господарки. Бяха кокетни, това беше всичко. Единственото, което не можеха да траят бяха грубостите. Разбира се, имаха си прекрасна причина за кокетство и суетня тази вечер. А и беше доста след десет, а все още ги нямаше Габриел и съпругата му. А и се страхуваха ужасно, че Фреди Мейлинс може да не дойде. Те дори и не се надяваха, че някои от учениците на Мери Джейн ще го хареса, а и понякога вършеше всичко странно и едва. Фреди Мейлинс винаги закъсняваше. Чудеха се какво е задържало Габриел, заради това притичваха и питаха всеки две минути Лили, дали са дошли Фреди и Габриел.

— О, Мистър Конрой! — каза Лили на Габриел, докато му отваряше вратата. — Мис Кейт и Мис Джулия вече си мислеха, че няма да дойдете. Лека вечер, Мисис Конрой.

— Аз им обещах, а и те все забравят, че на Мисис Конрой й трябват поне три часа, докато се облече! — каза шеговито Габриел. Стоеше на изтривалката, почиствайки ботушите си от снега, докато Лили беше завела Мисис Конрой до стъпалата.

— Мис Кейт, ето я и Мисис Конрой! — извика Лили.

Кейт и Джулия слязоха по стъпалата. И двете я целунаха, пожелаха й дълъг живот и попитаха дали й Габриел е с нея.

— Тук съм, Лельо Кейт! Качвайте се! Ще дойда! — провикна се Габриел.

Продължи да си чисти обувките, докато трите жени се качиха на горния етаж в съблекалнята, смеейки се. Малки снежинки бяха окъпали палтото му, чуваше се скрибуцането на скрежа, докато откопчаваше копчетата, студен вятър нахлу през вратата.

— Пак ли вали, Мистър Конрой? — попита Лили.

Последва го на партера, за да му помогне да си съблече палтото. Габриел се засмя на произношението на собственото си име в нейната уста и я изгледа. Беше стройно, високо момиче, слабо, с коса с цвят на сено. На светлината на партера изглеждаше още по-бледа. Габриел я знаеше, още като дете, когато седеше на стъпалата, галейки кучето си.

— Да, Лили! Мисля, че ще вали цялата нощ.

Загледа се в тавана, чуваше се тропане на горния етаж, заслуша се в пианото за момент и после погледна към момичето, което внимателно поставяше палтото му на рафта.

— Кажи ми, Лили, все още ли ходиш на училище?

— О, не, сър, свърших с училището още тая година!

— Ами тогава, кога ще те омъжим за твоя младеж, ех!

Момичето погледна надолу и каза с голяма мъка:

— Мъжете сега са такива използвачи, само искат да вземат от теб!

Габриел се изчерви, усети, че е направил грешка и без да я погледне повече свали галошите и обу скъпите кожени обувки.