Джеймс Джойс - Мъртъв

Вероятно не му беше разказала цялата история. Погледът му се насочи към стола, на който бе метнала дрехите си. Палтото беше паднало на пода. Едната обувка беше паднала настрани, другата стоеше права. Чудеше се на собствените си емоции преди час. На какво се дължаха? На вечерята у лелите му, на собствената му глупава реч, на виното и танците, на веселата възбуда от думите лека нощ в коридора, на удоволствието от снежната разходка? Горката Леля Джулия! Тя също живееше в сянката на Патрик Моркан и коня му. Беше усетил соколовият й поглед за момент, докато пееше. Вероятно пак щеше да седи в същата стая, облечен в черно и бяло, с шапка на коленете. Очилата щеха да бъдат свалени, Леля Кейт щеше да седи срещу него, да плаче и да си чисти носа и да му разказва, как е умряла Джулия. Щеше да каже няколко думи в нейна памет, вероятно пак нещо глупаво и ненужно. Да, да, щеше да се случи скоро!

Студеният въздух в стаята вкочани раменете му. Съблече дрехите си и легна до жена си. Един след друг всички ставаха сенки. По-добре да отидеш със смелост на другия свят, отколкото обрулен от годините. Замисли се, как онази, която лежеше до него, е крила спомена за очите на любимия, толкова много години, как й е казал, че не иска да живее повече!

Огромни сълзи се появиха в очите на Габриел. Той не беше почувствал нищо такова към никоя жена, но знаеше, че това трябва да е любовта. Сълзите потекоха тихо от очите му, в полу — тъмната стая като че ли видя образът на момчето до дървото. Наоколо имаше и други. Душата му прекоси ония предели, където господстваше смъртта. Съзнаваше, но не разбираше, тяхното съществуване. Неговата собствена душа бродеше в сивия недоловим свят, солиден сам по себе си, а онази смърт, веднъж изживяна, беше разпръсната и губеше значение.

Няколко лъча светлина го накараха да скочи до прозореца. Пак беше почнало да вали. Гледаше заспало снежинките, сребърни и тъмни, падащи по уличните лампи. Беше време да се приготвя за пътешествието си. Да, вестниците бяха прави, цяла Ирландия бе потънала в сняг. Беше покрила всяка частица от площада, обезлесените хълмове, падаше по Блатото, сипеше се на запад, по разбунтувалите се вълни. Падаше и по онзи самотен църковен двор, където почиваше Майкъл Фъри. Падаше по кръстовете, по надгробните плочи, по малката гробищна врата, по бодилите. Душата му притихваше бавно, като снега, който се сипеше по света, замираше бавно, като че ли бележеше границата между животът и смъртта.

© 1914 Джеймс Джойс

© 2008 Мирена Пламенова, превод от английски

James Joyce

The Dead, 1914

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5491]

Последна редакция: 2008-03-16 14:00:00