Питър Шафър
Черна комедия
Фарс в едно действие
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
БРИНДСЛИ МИЛЪР:Млад скулптор в средата на двайсетте, интелигентен и привлекателен, но нервен и несигурен в себе си.
КАРЪЛ МЕЛКЕТ:Негова годеница. Много млада, много красива, много разглезена и много глупава. Гласът й недвусмислено издава крякането на младо момиче, наскоро навършило 21 години.
ГОСПОЖИЦА ФЪРНИВЪЛ:Дама на средна възраст. Превзета и префинена. Блуза и права пола, типични за нейното поколение, косата — на кок, гласът — като на зайче, тя показва само сдържаните жестове на стара мома от средната класа, докато алкохолът не я разпусне.
ПОЛКОВНИК МЕЛКЕТ:Властният баща на Каръл. Стегнат, гръмогласен, но все пак понякога гласът му издава дълбока и обезпокоителна неуравновесеност. Има вид на много мнителен човек, което не се дължи само на постоянната тъмнина.
ХАРОЛД ГОРИНДЖ:Ерген, собственик на китайски антиквариат, съсед на Бриндсли, родом от северна Англия. Приятелството му е подчертано условно и строго егоистично: рано или късно ще си поиска отплатата за него. Специалист по емоционален шантаж, изпада в истерия, когато е измамен или отблъснат (както винаги става). Няколко години по-голям от Бриндсли.
ШУПАНЗИГ:Немски емигрант, бузест, възпитан и шумен. Той е напълно щастлив човек, доволен, че живее в Англия, дори това да означава да е денонощно на работа в Лондонското електроснабдяване.
КЛИЯ:Бившата любовница на Бриндсли. В средата на двайсетте; ослепителна, емоционална, умна и дяволита. Изкушението да сътвори драматична ситуация в тъмнината е съвсем неустоимо за нея.
ГЕОРГ БАМБЕРГЕР:Лесно разпознаваем като възрастен милионер, колекционер на произведения на изкуството. Немец по произход, като електротехника.
МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО:
Действието на пиесата се развива в квартирата на Бриндсли в лондонския квартал Южен Кенсингтън. Апартаментът е на партера на голяма къща и е разделен на няколко квартири. Харолд живее срещу Бриндсли, а г-ца Фърнивъл — отгоре.
Стаята има четири изхода. Една врата в дъното вляво води през коридор направо към стаята на Харолд. Тази врата се вижда ясно, с изтривалката пред нея. Завеса в средата в дъното закрива ателието на Бриндсли. Когато се отваря, можем да зърнем металните му скулптури. Вдясно от ателието открити стръмни стълби водят към врата, зад която е спалнята му. Вляво на авансцената има капак, който води към мазето.
Когато я виждаме напълно, стаята е весела, просторна, пълна с колорит и нови форми. Осеяна е с най-различни предмети: мебели, манекени, играчки и всякакви джунджурии — весели лични вещи на едно освободено и изпълнено с въображение съзнание. Общото впечатление е за хаос, спретнат по случай случая, както и за временна изисканост, създадена с мебелите на Харолд — взети назаем и подредени с оглед на всички техни предимства.
Мебелите са три елегантни стола, стил „Регент“, един шезлонг „Регент“, малка масичка „Кралица Анна“, на която е поставена красива опалова лампа с копринен абажур, купа от черен базалт, красива ваза „Коулпорт“ с летни цветя и изящна порцеланова статуетка на Буда.
Единствените неща, които наистина принадлежат на Бриндсли, са една евтина квадратна маса, на която са наредени бутилки; една също толкова евтина кръгла маса в средата на стаята с покривка и купата от черен базалт на нея; табуретка в средата на авансцената, украсена със статуетката на Буда; грамофон и собствените му художествени произведения. Предполага се, че по-голямата част от тях са събрани в ателието за оглед, но едно от тях се вижда в тази стая. На подиума стои странна желязна скулптура с основен акцент два отделни дълги метални шиша, накачени с метални парченца, които шумно дрънчат при досег. На стената висят картини, някои от тях, както може да се предполага, са нарисувани от Клия. Всички са абстрактни: шарени геометрични фигури, петна и пръски; вихрушки, водовъртежи, бързеи и завъртулки от цветове — всички те говорят повече за удоволствието от играта с баграта, отколкото за способността да се постигне нещо повече с нея.
ВРЕМЕ:
9:30, събота вечер.
ОСВЕТЛЕНИЕ:
В редките случаи, когато се щракне запалка, кибрит или фенер, светлините на сцената просто притъмняват. Когато всички тези неща са загасени, сцената веднага се осветява напълно.
Читать дальше