Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

(Пълна тъмнина. Чуват се два гласа — на Бриндсли и на Каръл. Те трябва да създадат впечатлението, че двама души се движат из стаята съвсем уверено, сякаш са на светло. Чуват се шумове от местене на мебели. Един стол пада.)

БРИНДСЛИ:Ето! Харесва ли ти стаята?

КАРЪЛ: (кудкудяка.) Фантастично! Искам винаги да е такава. Онази лампа стои там божествено. И столовете са в тон. Казах ти, че зеленото много ще отива тук.

БРИНДСЛИ:Ами ако Харолд се върне?

КАРЪЛ:Няма да се върне до утре сутрин.

БРИНДСЛИ: (крачи нервно.) Знам. А представи се, че се върне тази вечер? Той е луд по антиките си. Помисли си какво ще каже, ако влезе в стаята си и види, че сме ги задигнали?

КАРЪЛ:Не драматизирай. Не сме му задигнали цялата покъщнина. Само три стола, канапето, тази маса, лампата, купата и вазата с цветя, само толкова.

БРИНДСЛИ:Ами статуетката на Буда. Тя е най-ценното от всичко. Погледни я.

КАРЪЛ:О, скъпи, стига си се притеснявал.

БРИНДСЛИ:Ама ти не познаваш Харолд. Той не дава дори да ги докоснеш.

КАРЪЛ:Добре де, ние ще върнем всичко веднага след като г-н Бамбергер си тръгне. А сега, стига си се тормозил.

БРИНДСЛИ:Откровено казано, не биваше да го правим. Искам да кажа — в никакъв случай, със или без Харолд.

КАРЪЛ:Защо пък не, за Бога? Сега стаята изглежда божествено. Само я погледни!

БРИНДСЛИ:Скъпа, Георг Бамбергер е мултимилионер. Целият му живот е минал сред такива мебели. Нашите няколко откраднати неща няма да му направят впечатление. Той идва, за да види творбите на един неизвестен скулптор. Ако питаш мен, по-добре ще е да ме види такъв, какъвто съм — беден художник. Това може и да го трогне.

КАРЪЛ:Може би, но със сигурност няма да впечатли татко. Запомни, че и той ще дойде.

БРИНДСЛИ:Като че ли мога да го забравя! Направо се чудя защо трябваше да каниш и чудовищния си баща точно тази вечер!

КАРЪЛ:О, не започвай пак!

БРИНДСЛИ:Разбери, до гуша ми дойде. Ако ще се убеждава, че съм подходящият съпруг за теб само защото някакъв известен колекционер ще купи някои от творбите ми, то тогава той не ме заслужава за зет!

КАРЪЛ:Той просто иска да се увери, че можеш да си изкарваш прехраната.

БРИНДСЛИ:А какво ще стане, ако Бамбергер не хареса работите ми?

КАРЪЛ:Ще ги хареса, скъпи. Само не се притеснявай.

БРИНДСЛИ:Не мога. Дай ми едно уиски.

(Тя му налива. Чуваме стъпките й и звън на чаша в бутилка, след това шум от сифон за сода.)

Имам лошо предчувствие. Ще бъде катастрофа. A-група, номер едно, истинска, 24-каратова, 100-процентова катастрофа.

КАРЪЛ:Виж какво, скъпи, нали знаеш какво се казва в такива случаи. Който не рискува, той не печели!

БРИНДСЛИ:Вярно.

КАРЪЛ:Проблемът ти е, че ти си точно това, което татко нарича „съвършен пораженец“.

БРИНДСЛИ:Колкото повече слушам за баща ти, толкова повече го намразвам. И без това ненавиждам военните… и във всеки случай и той почти ме мрази.

КАРЪЛ:Защо?

БРИНДСЛИ:Защото съм абсолютен пъзльо. Ще ме надуши още от вратата.

КАРЪЛ:Виж, скъпи, всичко, което трябва да направиш, е да се изправиш срещу него. Татко е истински тиранин, особено когато разбере, че хората се страхуват от него.

БРИНДСЛИ:Ами да, мен ме е страх.

КАРЪЛ:Ти още не си го виждал.

БРИНДСЛИ:Няма никакво значение.

КАРЪЛ:Не ме разсмивай. (Подава му питието.) Ето.

БРИНДСЛИ:Благодаря.

КАРЪЛ:Какво може да ти направи?

БРИНДСЛИ:Първо на първо, може да не ми разреши да се оженя за теб.

КАРЪЛ:Ах, сладурчето ми.

(Прегръщат се.)

БРИНДСЛИ:Много ми харесваш в жълто. Подчертава косата ти.

КАРЪЛ:Оправи си връзката. Така изглеждаш немарлив.

БРИНДСЛИ:Е, но ти изглеждаш божествено.

КАРЪЛ:Наистина ли?

БРИНДСЛИ:Наистина. Никога не съм те виждал толкова прекрасна.

КАРЪЛ:Кажи ми, Брин, много ли си имал преди мен?

БРИНДСЛИ:Хиляди.

КАРЪЛ:Сериозно!

БРИНДСЛИ:Сериозно — нито една.

КАРЪЛ:Ами момичето на снимката?

БРИНДСЛИ:Тя беше само за три месеца.

КАРЪЛ:Кога?

БРИНДСЛИ:Преди две години.

КАРЪЛ:Как се казваше?