Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

КАРЪЛ:Не минава. То е!

ПОЛКОВНИКЪТ:Идеално стават за градински инструменти. Мога да си копая с тях.

(Г-ца Фърнивъл хихика.)

КАРЪЛ:Не е много смешно, татко.

(Г-ца Фърнивъл спира да хихика.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Извинявай, Бухтичке. Щом така смяташ…

КАРЪЛ:И не желая да ме наричаш „Бухтичка“.

ПОЛКОВНИКЪТ:Ами, това няма нужда да го хабим. Може да потрябва за после! (Угася запалката.)

(Г-ца Фърнивъл леко въздъхва, докато светлината се усилва.)

КАРЪЛ:Не се тревожете, г-це Фърнивъл. Брин ще дойде след минутка със свещите.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:И тогава, разбира се, ще си тръгна. Не искам да ви преча.

КАРЪЛ:Изобщо не ни пречите. (Чува го.) Брин?…

(Бриндсли излиза от стаята на Харолд и връща ключа под изтривалката.)

БРИНДСЛИ:Ехо?

КАРЪЛ:Намери ли нещо?

БРИНДСЛИ: (влизайки.) Нищо не може да се намери в тази тъмница. Дори и там да има свещи, изобщо не знам къде са. Свърза ли се с електричарите?

КАРЪЛ:Казаха, че може и да изпратят някого да намине по-късно.

БРИНДСЛИ:Колко по-късно?

КАРЪЛ:Не знаят.

БРИНДСЛИ:Ей това се казва помощ! Ама какви перспективи само: Няма нито една свещ в къщата, ще показвам скулптурите си на глух милионер и освен това трябва да ощастливя това чудовище баща ти. Чудесно!

ПОЛКОВНИКЪТ: (рязко светвайки запалката.) Добър вечер.

(Бриндсли подскача.)

КАРЪЛ:Брин, това е баща ми — полковник Мелкет.

БРИНДСЛИ: (обезумял от притеснение.) О-хо-хо-хооо!… (Паника.) Добър вечер, господине. Радвам се, че сте били тук през цялото време. Аз… Аз очаквам да дойдат едни ужасни съседи, едни съседски чудовища, чудовищни съседи, нали… Звъннаха и казаха, че може да наминат… Такааа… Така значи…

ПОЛКОВНИКЪТ: (мрачно.) Така значи.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (нервно.) Така значи!

КАРЪЛ: (весело.) Така значи!

(Полковникът се изправя и върви срещу Бриндсли, който отстъпва пред него през стаята.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Изглежда, че имате проблем.

БРИНДСЛИ: (в луда нервност.) О, съвсем не! Просто един бушон — нищо работа — те постоянно си изгарят… Искам да кажа, това не е първият бушон, с който ще се справя, а смея да твърдя, че няма и да е последният! (Смее се като магаре.)

ПОЛКОВНИКЪТ: (безмилостно.) Между другото, нямате кибрит. Така ли е?

БРИНДСЛИ:Така е.

ПОЛКОВНИКЪТ:Никакви свещи. Така ли е?

БРИНДСЛИ:Така е.

ПОЛКОВНИКЪТ:Никаква елементарна подготовка, така ли е?

БРИНДСЛИ:Не бих казал точно така…

ПОЛКОВНИКЪТ:Под елементарна подготовка, младежо, аз разбирам простата способност да бъдете в бойна готовност в живота, а не „свободно“. Ясно?

БРИНДСЛИ:Ами, аз определено не съм „свободно“.

ПОЛКОВНИКЪТ:Какви мерки трябва да предприемете сега?

БРИНДСЛИ:Какви мерки трябва да предприема сега?

ПОЛКОВНИКЪТ:Стига сте ме повтаряли като ехо, господине. Това не ми харесва.

БРИНДСЛИ:Това не ви харесва… Извинявайте.

ПОЛКОВНИКЪТ:Сега, вижте каква е работата. Това е извънредна ситуация. Всеки ще го види.

БРИНДСЛИ:Никой нищо не може да види, точно това е извънредната ситуация!

ПОЛКОВНИКЪТ:Спестете ми хумора си, господине, ако нямате нищо против. Нека огледаме обективно ситуацията. Ясно?

БРИНДСЛИ:Ясно.

ПОЛКОВНИКЪТ:Добре. (Угася запалката.) Проблем: тъмнина. Решение: светлина.

БРИНДСЛИ:Чудесно, господине!

ПОЛКОВНИКЪТ:Оръжия: кибрит — няма! Свещи — няма! Какво остава?

БРИНДСЛИ:Откъде да знам.

ПОЛКОВНИКЪТ: (триумфално.) Фенерче, господине! Фенерче! Ето какво!

БРИНДСЛИ:Или група самаряни.

ПОЛКОВНИКЪТ:Какво казахте?

БРИНДСЛИ:Извинете. Мисля, че започвам да се побърквам. Много добре. Фенерче — великолепно.

ПОЛКОВНИКЪТ:Елементарно. Е, откъде ще намерите?

БРИНДСЛИ:От кръчмата. Колко е часът?

(Полковникът светва със запалката, но не успява от първия път. Сцената примигва в синхрон с това.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Проклета работа. Това започва да свършва. (Поглежда часовника си.) Десет без петнайсет. Ако побързате, ще успеете.