Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

ПОЛКОВНИКЪТ: (студено.) Наистина ли?

ХАРОЛД:Да, наистина. Той е много голям сладур.

(Бриндсли и Каръл се появяват иззад вратата на спалнята.)

БРИНДСЛИ:Ще трябва да върнем всички мебели на Харолд в стаята му.

КАРЪЛ:Сега ли?!

БРИНДСЛИ:Ще се наложи. Не мога да отида за фенер, докато не го направим.

КАРЪЛ:Не можем!

БРИНДСЛИ:Трябва. Той ще побеснее, ако разбере какво сме направили.

ХАРОЛД:Хайде де, Фърни, не мъчи. Кой?… Кой ще идва?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Ще ти подскажа. Някой с много пари.

ХАРОЛД:Пари?… Чакай да помисля.

ПОЛКОВНИКЪТ: (провиква се.) Каръл!

КАРЪЛ:Чакай, а не може ли да му кажем, че сме се пошегували?

БРИНДСЛИ:Не го познаваш. Не може да понася дори някой да се докосне до съкровищата му. Те са му като деца. Той почиства всичко по два пъти на ден с четка за прах от лебедов пух. Всичко ще провали. Искаш ли да ме нарече крадец пред баща ти?

КАРЪЛ:Не, разбира се!

БРИНДСЛИ:Е, да, ама той ще го направи. Направо изпада в истерия. Виждал съм го.

ПОЛКОВНИКЪТ: (благо.) Бриндсли!

КАРЪЛ:Добре, но как, по дяволите, да го направим?

ХАРОЛД:Няма да стане. Горе не се чува.

БРИНДСЛИ: (сваля си сакото.) Виж сега, ти задръж крепостта. Поднеси им напитки, поддържай духа. Всичко останало остави на мен. Ще се пробвам в тъмното да върна всичко обратно.

КАРЪЛ:Няма да стане.

БРИНДСЛИ:Трябва да стане!

ПОЛКОВНИКЪТ: (изревава.) Бриндсли!!!

БРИНДСЛИ: (втурва се към вратата.) Идвам, господине… (С преправено спокойствие.) Само да събера малко празни бутилки, за да ги върна в кръчмата.

ПОЛКОВНИКЪТ:Говорете, каквото си щете. Това момче е смахнато.

БРИНДСЛИ: (на Каръл, нежно.) Разчитай на мен, мила.

(Целуват се.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Милър, бегом марш!.

БРИНДСЛИ:Аз! Тъй вярно! Слушам!

(Той побягва навън, но в устрема си стъпва накриво и се търкулва надолу по цялото стълбище.)

Поемам, господин полковник! Подкрепленията идват обезателно.

ПОЛКОВНИКЪТ:Добре, момче! Действай по-бързо.

БРИНДСЛИ:Каръл ще ви поднесе напитки. Ако през това време дойде г-н Бамбергер, просто му обяснете положението.

ХАРОЛД: (търси ръката му.) Искаш ли да дойда с теб?

БРИНДСЛИ:Не, не, не, за Бога. Остани тук и се забавлявай.

(Харолд целува ръката му. Бриндсли я издърпва.)

Искам да кажа, трябва да си се уморил от тези пудели. Един добър джин с лайм лимон ще направи чудеса. Тук съм след минутка. (Той отива до вратата, отваря я, шумно я трясва, но остава вътре. Отваря я пак безшумно, стои за момент като статуя в центъра, безшумно си набелязва разположението на столовете, които трябва да изнесе — после намира пътя към първия стол „Регент“, отпред вляво, и безшумно го вдига.)

КАРЪЛ: (с весела безразсъдност.) А сега: напитките! Кой какво ще пие? Джинче за г-н Гориндж и, предполагам, „Уини“ за татко.

ПОЛКОВНИКЪТ:А как точно смяташ да извършиш това в тъмното?

КАРЪЛ:Много точно помня как подредих бутилките.

(Бриндсли се блъсва в нея със стола и пада назад, набоден с единия му крак.)

Много е просто.

ХАРОЛД:Виж сега, слънце, нека запаля една клечка. Сигурен съм, че не е чак толкова опасно, само за минутка. (той запалва една клечка.)

КАРЪЛ:О, не!…

(Бриндсли рязко се навежда със стола в ръка и издухва клечката.)

Да не би да искате да ни вдигнете във въздуха, г-н Гориндж?… Всичко, което горкият г-н Бамбергер ще намери ще са някакви малки-мънички парченченца от нас. Всичко ще стане на каша! (Тя грабва кибрита, търси кофичката за лед и го пуска вътре.)

(Бриндсли се изнизва със стола крадешком като анимационен герой (Котарака Феликс), докато Каръл започва непохватно да приготвя напитките. Той оставя стола, отваря вратата на Харолд и изчезва навътре с него.)

ХАРОЛД:Бамбергер? Той ли ще идва? Георг Бамбергер?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Да. За да види работите на г-н Милър. Не е ли вълнуващо?

ХАРОЛД:Ами, аз никога…! Четох една статия за него миналата седмица в неделното издание на „Мирър“. Известен е като Мистериозния Милионер. Той е почти напълно глух — като пън — и прекарва повечето време вкъщи с колекцията си. Почти не излиза, освен до някоя галерия или частно ателие. Ей това е живот! И аз щях така да правя, ако имах пари. Щях да си събирам всичко китайско и порцеланово, което си поискам.