Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Ужасно, г-н Гориндж. А вие какво направихте?

ХАРОЛД:Аз броих до десет и после й ги върнах. „Първо на първо, — казах — никога не съм мислел, че клиентите ми ще проверяват дали съм честен зад гърба ми. Второ, Бил Евърет е пълен невежа и не може да различи порцелан от фаянс. И трето, същото се отнася и за вас, г-жо Левит.“

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Не сте й го казали!

ХАРОЛД:Напротив, казах й го, дори по-лошо: „Вие държите в ръце един малък шедьовър на китайската керамика.“ — казах — „Но по-важното е, че не заслужавате да държите дори и канче. Да не сте стъпили повече тук. — казах — Да не сте прекрачили прага ми. Защото, ако го направите, не отговарям за последствията, г-жо Левит.“

КАРЪЛ: (с две питиета в ръка.) Боже, г-н Гориндж, великолепно. Ето ви джина с лайм лимон. Заслужавате си го. (Подава му битер лимона.)

ХАРОЛД: (приема го.) Да. Направо се бях разбеснял. Изобщо не ми пукаше.

КАРЪЛ:Къде си? Къде си, татко? Ето ти уискито.

ПОЛКОВНИКЪТ:Тук съм, Бухтичке! (Той се изправя замаян и опипом се отправя към джина с лайм.)

(Междувременно Бриндсли осъзнава, че е изгубил абажура на лампата. Започва да го търси на колене.)

ХАРОЛД:Дърта рижава кучка — тя ще ми говори на мен за керамика. Ооох!!! (Разтриса се от възмущение при спомена за случката.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Вие интересувате ли се от порцелан, полковник?

ПОЛКОВНИКЪТ:Госпожо, опасявам се, че не разбирам много от това. Харесвам някои такива китайски неща — много красиви цветове имат, като онази статуетка, която видях тук още като влязох — много е нежна.

ХАРОЛД:Каква статуетка, полковник?

ПОЛКОВНИКЪТ:Онази на табуретката, господине. Много изящна.

ХАРОЛД:Не знаех, че Брин има китайски порцелан. Каква точно е статуетката?

(Бриндсли замръзва.)

КАРЪЛ: (отчаяно.) Е, сега вече всички имаме питиета, така че предлагам да вдигнем официалния тост на татковия полк. Всички да вдигнат чаши! „За добрия стар 25-ти Кавалерийски полк! Да живеят британците, смърт на туземците!“

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Ще пия за това!

ХАРОЛД:Да живее 25-ти Кавалерийски!

(Бриндсли бързо намира статуетката на Буда, премества я от табуретката на масата, след което взема шлифера на Харолд от канапето и увива в него статуетката, като я оставя на масата.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Благодаря ти, Бухтичке. Трогна ме. Наистина се разчувствах… (Отпива от питието си.) По дяволите, това е джин!

ХАРОЛД:Аз пък имам лимонада!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:О! Ужас!… Това май е алкохол, предполагам!… О, колко неприятно!…

(Използва възможността и удря една голяма глътка уиски.)

ХАРОЛД: (на г-ца Фърнивъл.) Ето, любов моя, дай да си ги разменим. Не, ти поиска лимонада, а аз — джин. Полковник…

ПОЛКОВНИКЪТ:Ето ви го.

(Те си разменят питиетата. Бриндсли продължава да търси абажура като луд.)

ХАРОЛД:Заповядай, Фърни.

(Полковникът й подава джина с лимон. Тя го взима, вместо битер лимона от Харолд. Харолд взема уискито.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Благодаря ви.

ХАРОЛД:Е, да опитаме отново. До дъно!

ПОЛКОВНИКЪТ:Тъй вярно.

(Пият. Бриндсли победоносно намира абажура. За нещастие, точно в този момент Полковникът гневно изплюва лимонадата си върху него, докато той пълзи на колене.)

Вижте какво — това не се издържа! (Той измъква запалката си от джоба и бясно се опитва да я запали.)

КАРЪЛ:Татко, моля те!

ПОЛКОВНИКЪТ:Не ми пука, Бухтичке! Ако ще гърмим, да гърмим! Това е нелепо… (Думите му гаснат с появяването на пламъка, той открива Бриндсли, който клечи в краката му, омотан в кабела на лампата.) По дяволите, вие какво правите тук?

БРИНДСЛИ: (духва запалката му.) Не бъдете безразсъден, полковник! Правило номер едно на всеки офицер не е ли: „Не излагай хората си на ненужна опасност“? (Той бързо се измъква към масата отпред, вдясно, все още на колене.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Не нахалствайте! Къде е фенерчето?

БРИНДСЛИ:Ъ-ъ-ъ… Кръчмата беше затворена.

ХАРОЛД:Ти през това време не си ходил до кръчмата, нали? Няма как да си успял.

БРИНДСЛИ:Естествено, че ходих…

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Но тя е на пет преки оттук, г-н Милър.

БРИНДСЛИ:Като те подгони нуждата, порастват ти криле, г-це Фърнивъл. Каквото и да означава това. (Бързо вдига масата и изчезва от стаята с нея и с лампата на части.)