Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ:Не е вярно!

ХАРОЛД:Казвам само своето мнение.

БРИНДСЛИ:Преди никога не си го казвал.

ХАРОЛД: (навежда се над Клия.) Никога не си ме питал! Но щом стигнахме и до това, винаги съм мислел, че е грозна. Първо на първо, зъбите й бяха като плетена ограда — жълти и заострени. И второ, имаше гадна кожа.

БРИНДСЛИ:Нищо подобно!

ХАРОЛД:Напротив. Прекрасно си я спомням. Кожата й беше като нов розов тапет със сива грапава хартия под него.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Точно така, г-н Гориндж. Аз почти не съм я виждала, но кожата й си я спомням. Имаше особен цвят, както казахте, и беше много груба… Не мека, каквато би трябвало да е кожата на младите дами, ако са истински млади дами.

(Клия става, обидена.)

ХАРОЛД:Да, точно така. Груба.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:И по-скоро грапава.

ХАРОЛД:Много грапава.

БРИНДСЛИ:Това вече е безобразие.

ХАРОЛД:Знаеш, че никога не съм я харесвал, Бриндсли. Беше прекалено умна.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:И уморително свободомислеща.

КАРЪЛ:Искате да кажете, че е била префърцунена като името си?

(Клия, която до този последен обмен на мнения е реагирала като зрител на тенис-мач, сега зяпва при думите Каръл.)

Бас хващам, че е била такава. На онази снимка, която намерих, се е снимала със сукман и с някаква ярка, широка селска риза. Изглежда като „продадена невеста“.

(Всички се смеят, Бриндсли най-силно. Клия насочва ръката си, водена от звука и му залепя един шамар.)

БРИНДСЛИ:Ох!

КАРЪЛ:Какво става?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Какво има, г-н Милър?

БРИНДСЛИ: (вбесен.) Изобщо не е смешно, Харолд. Какво ти става, по дяволите?

(Клия своевременно се измъква.)

ХАРОЛД: (възмутен.) На мен ли?

БРИНДСЛИ:Ами, сигурен съм, че не беше Полковникът.

ПОЛКОВНИКЪТ:Какво не съм бил, господине?

(Опипвайки около себе си, Бриндсли хваща Клия за задника и моментално го познава.)

БРИНДСЛИ:Клия!… (Ужасен.) Клия!

(Клия се измъква и се отдалечава от него. По време на следващия диалог той се опитва да я намери в тъмното, а тя успява да го избегне на косъм.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Какво?

БРИНДСЛИ:Просто си спомних за нея, господине. Всички говорите за нея такива ужасни тъпотии. Тя беше прекрасна… И във всеки случай, Харолд, ти току-що каза, че съм известен с вкуса си за жени.

ХАРОЛД:Да, но и това си има изключения.

БРИНДСЛИ: (обикаля като луд.) Глупости! Тя беше красива и нежна, и деликатна, и мила, и вярна, и остроумна, и възхитителна по всякакъв начин!

КАРЪЛ:Ти ми каза, че е била нежна като острието на бръснач.

БРИНДСЛИ:Така ли съм казал? Сигурен съм, че не съм! Не. Това, което казах, беше… нещо съвсем различно… Безкрайно различно… напълно различно… Толкова различно, колкото е тебеширът от сиренето! Въпреки, че, като се замислиш, сиренето не е чак толкова различно от тебешира. (Отново се смее като магаре.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Сигурен ли сте, че осъзнавате какво говорите?

(През това време Клия е стигнала до масата, взима бутилката с уиски, отказва се от нея за сметка на водката, която взема със себе си.)

КАРЪЛ:Когато те попитах каква е била тя, тук, в тази стая ти ми каза: „Беше художничка. Много честна и открита. Много умна и нежна като…“

БРИНДСЛИ: (спира, бясно.) … Като острието на бръснач! Добре де, казах го! И какво от това?…

КАРЪЛ:Ами нищо!

(Той разтваря ръце с жест на отчаяно изтощение и се набутва направо в Клия; те веднага се прегръщат, Клия се залепя него, обгръщайки го с ръце, а бутилката водка държи над главата му. Кратка пауза.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Ако това момче не е побъркано, не знам какво е!

КАРЪЛ:Защо изведнъж започна да приказваш, че тя е била мила и нежна?

БРИНДСЛИ: (нежно, държейки Клия.) Защото тя може да е и такава. Понякога. Много нежна и мила.

КАРЪЛ:Предполагам, че доста рядко.

БРИНДСЛИ:Не толкова рядко. (Той отново целува Клия.) Никак не рядко. (Води я покрай ядосаната Каръл към стълбите.)

КАРЪЛ:Какво точно искаш да кажеш?… (Крещи.) Бриндсли, на теб говоря!

БРИНДСЛИ: (тихо, в ухото на Клия, докато са точно зад Харолд.) Ще ти обясня всичко. Качи се в спалнята. Чакай ме там.