Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

ПОЛКОВНИКЪТ:Ще си затворя очите за изключително странното ви поведение само и единствено този път. Само че, Милър, трябва да разберете следното. Дъщеря ми ми е много скъпа. Покажи ми, че можеш да се грижиш за нея и ще взема най-благоприятното решение. По-честен от това не мога да бъда, нали?

БРИНДСЛИ:Не, господине. Безкрайно сте честен. (Прави ужасни гримаси на 2–3 сантиметра от лицето на Полковника.)

КАРЪЛ:Разбира се, той може да се грижи за мен, татко. Творбите му ще станат световноизвестни. След пет години ще съм като г-жа Микеланджело.

ХАРОЛД: (надменно.) Истината е, че никога не е имало г-жа Микеланджело.

КАРЪЛ: (раздразнена.) Нямало ли е?

ХАРОЛД:Не. Неговата страст е била от съвсем различно естество.

КАРЪЛ:Наистина ли, г-н Гориндж? Не съм знаела. (изплезва му се.)

БРИНДСЛИ:Виж, Харолд, извинявай, ако съм те засегнал.

ХАРОЛД: (надменно.) Не си.

БРИНДСЛИ:Знам, че съм. Моля те, прости ми.

КАРЪЛ:Хайде де, г-н Гориндж. Кавгите са ужасно нещо. Надявам се всички да станем добри приятели.

ХАРОЛД:Не съм сигурен, че ще мога да установя приятелски взаимоотношения със змия.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Запомнете: да грешиш е човешко, да прощаваш — божествено!

ПОЛКОВНИКЪТ: (ядосан.) Току-що го казахте, госпожо.

(Влиза Клия с тъмни очила и носи чантата си от самолета. Застава на вратата, учудена от тъмнината. Сваля си очилата, но това не подобрява положението.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (радостно изпива джина си до дъно.) Така ли?

КАРЪЛ:Брин изобщо не е змия. Той просто е артистичен, нали, скъпи?

БРИНДСЛИ:Да, скъпа.

(Каръл му изпраща звучна целувка покрай смаяната Клия. Той й връща една също толкова звучна.)

КАРЪЛ: (подкупващо.) Хайде де, г-н Гориндж. Всъщност става дума за една малка прошчица.

ХАРОЛД:Ама такачка ли?

КАРЪЛ:Изпийте още едно джинче с лимонче. И аз ще изпия едничко с вас.

(Тя става и приготвя напитките.)

ХАРОЛД: (изправя се.) Ох, добре. Няма да откажа.

КАРЪЛ:Нека аз да ви го приготвя.

ХАРОЛД:Мерси. (Отива до нея, едва разминавайки се с Клия, която отива до канапето и взима питието му.) Трябва да кажа, че няма нищо по-хубаво от това да удариш по едно с някое красиво момиче.

КАРЪЛ: (дяволито.) Още не сте ме видели.

ХАРОЛД:О, аз си го знам. Бриндсли винаги е имал чудесен вкус. Често съм му казвал: „Вкусът ти към жените е същият като моят към порцелана“. Мерси.

(Харолд и Бриндсли — единият от дъното, другият — от авансцената постепенно се събират на канапето. На думата „скромен“, тримата, с Клия по средата, сядат на него. Бриндсли, естествено, мисли, че седи до Харолд.)

БРИНДСЛИ:Харолд!

КАРЪЛ:О, не се прави, Брин. Защо си толкова скромен? Аз открих една снимка на едно от неговите гаджета отпреди две години и трябва да призная, че тя е доста зашеметяващо красива.

ХАРОЛД:За коя ли става дума тогава? Явно има предвид Клия.

КАРЪЛ:Познавате ли я, г-н Гориндж?

ХАРОЛД:О, да. Тя се моташе тук доста време.

(Бриндсли ръгва с лакът Клия, мислейки, че е Харолд. Клия леко бутва Харолд.)

КАРЪЛ: (изненадана.) Така ли?

ХАРОЛД:О, да, мила. Или пък, да не би да сбърках нещо?

БРИНДСЛИ:Съвсем не. Аз казах на Каръл всичко за Клия. (Той отново сръгва Клия, малко по-силно, която съответно удря Харолд.) Въпреки, че, Харолд, трябва да призная, че съм изненадан, че наричаш три месеца „доста време“.

(Клия му отправя поглед, преизпълнен с обида при тази лъжа. Харолд също е изумен.)

КАРЪЛ:Тя как изглеждаше?

БРИНДСЛИ: (многозначително, в ухото на Клия.) Предполагам, че едва-едва си спомняш, Харолд.

ХАРОЛД: (говори през нея.) Защо пък?

БРИНДСЛИ:Ами, това беше преди две години, сигурно си забравил.

ХАРОЛД:Две години?!

БРИНДСЛИ:Две години! (Той сръгва Клия толкова силно, че откатът събаря на канапето и Харолд, и питието.)

ХАРОЛД: (вдига се, злобно.) Ами, щом стана дума, прекрасно си я спомням. Искам да кажа, че нея трудно мога да я забравя!

КАРЪЛ:Беше ли красива?

ХАРОЛД:Не, въобще. Всъщност, бих казал точно обратното. Тя беше по-скоро съвсем обикновена. Една такава — никаква.