Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

ХАРОЛД: (в недоумение, мислейки, че говорят на него.) Сега ли?… Мислиш ли, че е най-подходящия момент?

БРИНДСЛИ:О, Боже!… Не говорех на теб!

КАРЪЛ:Какво каза?

ХАРОЛД: (на Каръл.) Мисля, че иска да се качиш горе с него. (Злобно.) С каква цел, не мога дори да си представя.

ПОЛКОВНИКЪТ:Смея да твърдя, че пак нещо ще заговорничат.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Любовна сцена, полковник.

ПОЛКОВНИКЪТ:Много трогателна, убеден съм.

(Бриндсли тика Клия пред себе си нагоре по стълбите.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:„Всички пътешествия накрая завършват със среща на влюбените“, както обичаше да казва татко.

ПОЛКОВНИКЪТ:Изглежда, че баща ви е бил шокиращо оригинален, госпожо.

(Каръл се присъединява към другите двама на стълбите. Виждаме как и тримата вървят към спалнята като слепци, Бриндсли държи Клия за задника, а Каръл — задника на Бриндсли.)

КАРЪЛ: (със сценично-заговорнически шепот.) Какво има, скъпи? Какво не е наред? Кое не си успял да изнесеш?

(Следващия диалог е приглушен.)

БРИНДСЛИ:Нищо. Всичко върнах — всичко, освен канапето, обаче съм го покрил.

КАРЪЛ:Искаш да кажеш, че можем да светнем?

БРИНДСЛИ:Да. НЕ!!!

КАРЪЛ:Защо не?

БРИНДСЛИ:Няма значение!

КАРЪЛ:Защо ме искаш в спалнята?

БРИНДСЛИ:Не те искам. Махай се!

КАРЪЛ:Очарователно си любезен!

БРИНДСЛИ:Нямах предвид това.

ПОЛКОВНИКЪТ:Ето на! Пак нещо заговорничат. Какво, по дяволите, става там горе?

БРИНДСЛИ:Нищо, полковник. Току-що се сетих — може би имам едно фенерче под леглото. Държа си го там, за да заслепявам крадците с него. Пийнете още едно, полковник! (Избутва Клия в спалнята и затваря вратата.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Как така още едно? Аз още не съм изпил нито едно.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:O! Горкият полковник! Нека ви поднеса едно.

ПОЛКОВНИКЪТ: (става.) Сам ще се оправя, благодаря. Нека аз ви поднеса още една лимонада.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (става.) Не, благодаря ви, полковник. Малко раздвижване!

(Те вървят опипом към масата с напитките. Горе, Клия и Бриндсли сядат на леглото.)

КЛИЯ:Значи на това му казват „среща на сляпо“. Какво, по дяволите, става тук?

БРИНДСЛИ: (саркастично.) Нищо! Само дето Георг Бамбергер идва, за да види работите ми, а ми изгоряха бушоните.

КЛИЯ:Затова ли е цялата тази олелия?

БРИНДСЛИ:Виж, в момента не мога да ти обяснявам.

КЛИЯ:Кое е това (с акцента на Каръл.) „страхотно парче“?

БРИНДСЛИ:Просто приятелка.

КЛИЯ:Нещо повече, доколкото я чух.

БРИНДСЛИ:Добре де, ако държиш да знаеш, това е Каръл. Разказвал съм ти за нея.

КЛИЯ:Тъпата мадама?

БРИНДСЛИ:Тя е много мило момиче. Всъщност, през последните шест седмици ние станахме много добри приятели.

КЛИЯ:Колко добри?

БРИНДСЛИ:Просто добри.

КЛИЯ:А с баща й също ли станахте добри приятели?

БРИНДСЛИ:Изобщо не е твоя работа, обаче те се натресоха, за да се запознаят с г-н Бамбергер.

КЛИЯ:Какво искаше да ми кажеш одеве по телефона?

БРИНДСЛИ:Нищо.

КЛИЯ:Лъжеш.

БРИНДСЛИ:Ох, пак започва инквизицията! Виж, Клия, ако изобщо някога си ме обичала, просто без повече въпроси се измъкни незабелязано, аз после ще дойда и всичко ще ти обясня, честна дума.

КЛИЯ:Не ти вярвам.

БРИНДСЛИ:Моля те, скъпа… Моля те… Моля те… Моля те!!!! (Те се целуват страстно, излегнали се на леглото.)

ПОЛКОВНИКЪТ: (налива си.) Най-после… едно свястно уиски. Вие открихте ли си лимонадата?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (весело си налива огромен джин.) O, да, благодаря ви, полковник!

ПОЛКОВНИКЪТ:Само се чудя дали тоя тип Бамбергер изобщо ще се появи. Закъснява вече с половин час.

ХАРОЛД:O! Това не е нищо, полковник. Милионерите винаги закъсняват. Това им е запазена марка.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Убедена съм, че сте прав, г-н Гориндж. Точно така си ги представям. Ръце като коприна и два часа закъснение.

КАРЪЛ:Брин нещо се бави горе. Какво ли прави там?

ХАРОЛД:Може би е намерил онази Клия скрита в спалнята му и сега са се усамотили, tête-à-tête!!!!

КАРЪЛ:Много пикантно предположение, г-н Гориндж!