Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

ШУПАНЗИГ:Удивително.

БРИНДСЛИ:Да, нали? Наричам я „Теория за сетивната осезаемост“. Ако не те бодне в ребрата — не е никакво изкуство. Ето! Защо не ми дадете това фенерче и не опитате сам?

ШУПАНЗИГ:Много добре, ще опитам!!! (Той подава на Бриндсли фенерчето.)

БРИНДСЛИ:Благодаря ви!

(Изключва фенерчето. В същия момент Г-ца Фърнивъл тихичко си ляга с цяло тяло на канапето.)

Сега, разтворете ръце и го почувствайте изцяло, господине.

(Той изчезва към ателието.)

Почувствайте я — дълго и приятно!

(Шупанзиг прегръща металната скулптура със страстен порив, но леко се отдръпва от двата метални шиша.)

Разбирате ли какво имам предвид?

(Тихо отваря завесата.)

ШУПАНЗИГ:Възхитително!… Абсолютно невероятно!… Съвсем вярно… По този начин произведението веднага се превръща в шедьовър.

БРИНДСЛИ: (смаян.) Така ли?!

ШУПАНЗИГ:Ама разбира се! Усещам го тук… и тук… — това са двата тръна на човешкото безпокойство!… Самолюбието и себе-омразата, които се събират в една точка! Това е смисълът на творбата, нали?

БРИНДСЛИ:Ох, разбира се!…

ШУПАНЗИГ:Естествено! Хайде, нека аз да й измисля заглавието! Моля, дайте фенерчето!

БРИНДСЛИ:Фенерчето ли?…

ШУПАНЗИГ:Фенерчето ми!… Дайте ми моето фенерче! Искам да осветя собственото си просвещение.

БРИНДСЛИ:Оо… ами да, разбира се! (Ядосан, той се връща при Шупанзиг, включва фенерчето и му го дава.) Ето, господине.

ШУПАНЗИГ:Така! (Величествено.) Кръщавам това… „Духът на Шекспир“! — виждате ли — (Докосва остриетата.) Малволио! Хамлет! Малволио, както знаете, е болен от самолюбие. Хамлет — от себе-омраза. Той не може да обича останалите, защото не може да обича себе си. Това е много стара болест, открита още от Св. Августин… Но вие очевидно знаете всичко за това.

БРИНДСЛИ: (гука скромно.) O, не бих го казал точно така. Очевидно вие сте велик експерт, господине.

ШУПАНЗИГ:Наистина съм, ja, абсолютно!

БРИНДСЛИ:Да разберете всичко това в мрака! (Грубо издърпва фенерчето от ръката на електротехника и отива бързо към канапето, бърборейки през цялото време.) Точно така си представям и аз истинския познавач. Всеки може да види символите на светло. Но да ги разкодираш на тъмно — ето, значи сте ме разбрали, съвсем, напълно сте ме разбрали — Сетивната осезаемост. Господине, вие сте възхитителен!

ШУПАНЗИГ:Et vous êtes très gentil!

(Отчаян, Бриндсли издърпва канапето в ателието си, заедно с проснатата върху него пияна г-ца Фърнивъл, която маха с ръка, сякаш се отдалечава на палубата на отплаващ кораб.)

БРИНДСЛИ: (докато издърпва канапето.) Кой знае? Вие може би ще оцените дори и последния ми научен труд: „За сетивната осезаемост“!

ШУПАНЗИГ:Разбира се! Защо не?… Вие сте гениален творец — аз съм гениален критик! Създадени сме един за друг! Докато стоя тук, усещам жаждата за живот на обекта на нашите разсъждения! (Прегръща отново скулптурата.) Изначалното страдание! Стресът и мъката на днешния ден! Просто, но не и простовато! Искрено, но не и наивно! А венецът на всичко това е неговата морална сила. За колко модерни творби може да се каже същото, хора?

КАРЪЛ:Ами, всъщност, за никоя. Наистина, за нито една.

ШУПАНЗИГ:Надявам се, че не ви поучавам. Това си ми е слабост.

КАРЪЛ:Мили Боже, в никакъв случай! Мога да слушам цяла вечер. Толкова е абсолютно дълбоко!

ХАРОЛД:Трябва да призная, че наистина дава материал за мислене.

ПОЛКОВНИКЪТ:Аз самият нищо не разбирам от тези неща, господине, но за мен е чест да ви слушам.

(Той тръгва към дъното в търсене на канапето, опитвайки се внимателно да седне във въздуха, след това се придвижва в полу-седнало положение, опитвайки се да го намери със задника си. В това време Бриндсли се появява от ателието, затваря завесите зад себе си и опипва пътя си към ъгъла на авансцената, където е табуретката. Премества я назад с надеждата тя да изпълни ролята на липсващото канапе. Точно като я оставя на пода, странстващият Полковник сяда на нея, затискайки ръката на Бриндсли. По време на следващия диалог Бриндсли неистово се опитва да се освободи.)

ХАРОЛД:Искате да кажете, че можете да видите всичко това в едно парче метал?

ШУПАНЗИГ:В малко парче метал, което е най-важното. Това е чудо на концентрацията и сбития изказ! Ако искате моето мнение, това момче е гений. Истински майстор на миниатюрата. Дори и в кибритена кутийка, той може да изкаже всичко, което поиска — черната девича непорочност на Шартърската катедрала и белия хорал на Акропола. Wunderbar!