Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

КАРЪЛ:О, много суперско!

ШУПАНЗИГ:Трябва да искате огромна сума за такава творба, г-н Милър. Вашите работи трябва да са много, много скъпи! Тази например, колко струва?

БРИНДСЛИ:Петдесет.

КАРЪЛ:Петстотин и петдесет.

ШУПАНЗИГ:Ah so! Много евтино.

ХАРОЛД:Евтино!?

КАРЪЛ:Така е, г-н Гориндж. Ами тогава… ще я вземете ли?

ШУПАНЗИГ:Аз ли?

БРИНДСЛИ:Скъпа… не насилваш ли малко нещата? Може би искате да видите и останалите ми произведения.

ШУПАНЗИГ:Уви, нямам повече време. Може и да е приятно да се помотая още малко, на, уви, трябва да работя… Освен това, както още Моисей е открил, достатъчно е само да зърнеш млякото и меда. Не е необходимо да ги излапаш!

БРИНДСЛИ:Е…

ПОЛКОВНИКЪТ:Е…

ХАРОЛД:Е…

КАРЪЛ:Е… Все пак, харесвате ли я?

ШУПАНЗИГ:Много.

ПОЛКОВНИКЪТ: (Става. Бриндсли най-после е свободен.) За петстотин и петдесет?

ШУПАНЗИГ:Разбира се… Стига да ги имах!

ХАРОЛД:Според неделното издание на в. „Мирър“ богатството ви се изчислява на седемнайсет милиона паунда.

ШУПАНЗИГ:Всеизвестно е, че неделните вестници са зле информирани. Според банковата ми сметка, спестяванията ми са 100 паунда, 8 шилинга и четири пенса.

ХАРОЛД:Да не би да искате да кажете, че сте фалирал?

ШУПАНЗИГ:Не. Искам да кажа, че никога не съм имал повече.

ПОЛКОВНИКЪТ:Вижте сега, господине, знам, че милионерите обикновено са ексцентрични, но това е малко досадно.

КАРЪЛ:Татко, шшшт!

ШУПАНЗИГ:Милионерите? Вие за кого ме мислите?

ПОЛКОВНИКЪТ:По дяволите, човече! Вие сам трябва знаете кой сте!

КАРЪЛ:Г-н Бамбергер, шегувате ли се с нас?

ШУПАНЗИГ:Извинявайте. Аз не се казвам така.

БРИНДСЛИ:Така ли?

ШУПАНЗИГ:Не. Името ми е Шупанзиг. Франц Шупанзиг. Роден във Ваймар през 1905-та. Завършил философия в Хайделберг през 1934-та. Емигрирал в тази страна през 1938-ма. Оттогава на постоянен трудов договор към „Електроснабдяване“ — Лондон!

(Всички стават.)

КАРЪЛ:„Електроснабдяване“?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:„Електроснабдяване“!

БРИНДСЛИ:Тоест, вие не сте…?

ХАРОЛД:Естествено, че не е!

ШУПАНЗИГ:Ама вие за кого ме взехте?

ХАРОЛД: (вбесен.) Как си позволявате? (Грабва фенерчето на електротехника.)

ШУПАНЗИГ: (отстъпва пред него.) Моля?

ХАРОЛД:Идвате тук и с цялото си нахалство ни изнасяте лекции за остриета и непорочни девици, докато през цялото време просто е трябвало да поправите бушоните!

ПОЛКОВНИКЪТ:Съгласен съм с вас, господине. Това е чудовищно!

ШУПАНЗИГ: (озадачен.) Така ли?

(Полковникът взема фенерчето и безмилостно осветява лицето на човека.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Нахълтвате тук, преструвате се на глух и изнасяте тиради на хората, които ви плащат, без да са ви питали и без да са ви викали.

ШУПАНЗИГ: (най-после засегнат.) Извинявайте. Обаче мен ме повикаха.

ПОЛКОВНИКЪТ:Не ми отговаряй. По мое време щях на секундата да те уволня за неподчинение.

КАРЪЛ:Татко е абсолютно прав! От „Бийтълс“ насам простолюдието си мисли, че може да прави каквото си иска.

ПОЛКОВНИКЪТ: (подава фенерчето на Бриндсли.) Милър, бъдете любезен да покажете на този дървар каква му е работата?

БРИНДСЛИ:Главното табло е в мазето. Има капак. (Показва.) Нали нямате нищо против?

ШУПАНЗИГ: (ядосано грабва фенерчето.) Какво да имам против? Нали за това съм дошъл! (Взема си палтото, фуражката и куфара от стола „Регент“ на Харолд. Забелязва го.) Ето това е наистина красив стол!

(Бриндсли гледа втрещен към стола и светкавично сяда на него, за да го скрие.)

БРИНДСЛИ: (разгневен.) Защо просто не отидете в мазето?

ШУПАНЗИГ:Как? То къде е?

БРИНДСЛИ: (на Каръл.) Скъпа, ще повдигнеш ли капака, моля те?

КАРЪЛ:Аз? (Разбира, след като той и показва стола.) О… да! (Тя коленичи и се мъчи да отвори капака.)

ПОЛКОВНИКЪТ: (на Бриндсли.) Е, Милър, трябва да ви кажа, че сте много галантен.

БРИНДСЛИ:Получих внезапен пристъп на лумбагото, господине. Често ме мъчи, особено след дълги дискусии на тъмно.