Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

КАРЪЛ: (много съчувстващо.) Ох, скъпи! Пак ли те присви?

БРИНДСЛИ:Боя се, че да, сладурчето ми.

ХАРОЛД: (отваря капака.) Ето, нека аз. Аз не съм толкова хилав, като кекавия ви приятел. (към Шупанзиг.) Хайде, ти слизай!

ШУПАНЗИГ: (примирява се.) Така. Сбогом! Изоставям светлината на Изкуството заради мрака на Науката!

ХАРОЛД:По-малко приказки, може ли?

ШУПАНЗИГ:Извинявайте.

(Шупанзиг слиза с фенерчето в шахтата към мазето. Харолд ядно затръшва капака след него и, разбира се, светлините незабавно се усилват докрай. Дълга пауза. Всички стоят, силно смутени. Изведнъж чуват г-ца Фърнивъл, която зад завесата пее „Вековна скала“ с подчертано пиянски глас.

Горе, привлечена от звука от затръшването на капака, Клия става от леглото, все още с бутилката водка и чашата за плакнене на зъби и остава заслушана в горния край на стълбите.)

БРИНДСЛИ:Не мога да повярвам, че всичко това се е случило.

КАРЪЛ:Горе главата, скъпи. След няколко минути всичко ще се оправи. Г-н Бамбергер ще дойде на светло и ще се възхити от творбите ти. И ще ти даде 20 000 паунда за цялата ти колекция.

БРИНДСЛИ: (саркастично.) О, да!

КАРЪЛ:Тогава ще можем да си купим супер луксозна къща и ще живеем щастливо да края на дните си, както казват хората. Искам да се махна оттук веднага след като се оженим.

(Клия я чува и зяпва от удивление.)

БРИНДСЛИ: (нервно.) Шшшшшт!

КАРЪЛ:Защо? Аз не ща да живея в някой коптор през първите няколко години от брака ни — като всички останали останали младоженци.

БРИНДСЛИ:Шшт! Шшшшшт!…

КАРЪЛ:Какво ти става?

БРИНДСЛИ:Боговете слушат, скъпа. А, поне досега, ме даряват с една ужасна вечер. Могат да го направят и по-лошо.

КАРЪЛ: (гука.) Знам, скъпи. Вечерта ти беше отвратителна. Милият ми бебчо. Обаче аз ще ги преборя с теб. Пет пари не давам за тези стари непослушни богченца. (Поглежда нагоре.) Чувате ли? Пет пари не давам за вас!

(Клия се прицелва към гласа, изстрелва надолу малко водка и опръсква Каръл.)

Ааа!!!

БРИНДСЛИ:Какво става?

КАРЪЛ:Заваля!

БРИНДСЛИ:Стига глупости.

КАРЪЛ:Цялата съм мокра!

БРИНДСЛИ:Как така?

(Клия пръсва водка по-нашироко. Харолд също е опръскан.)

ХАРОЛД:Ей, какво става тук?

БРИНДСЛИ:Какво?

ПОЛКОВНИКЪТ:Какво, по дяволите, ви става на всички? Какво сте се разпискали? (Той също получава една малка водка в лицето.) Ааа!!!

БРИНДСЛИ: (осенен.) Има теч. Водната инсталация сигурно също се е повредила.

ХАРОЛД:Ох, божичко!

БРИНДСЛИ:Това трябва да е!

(Клия палаво пуска чашата за плакнене на зъби надолу по стълбите. Ужасяваща тишина. Всички гледат нагоре.)

ХАРОЛД:Не ми казвайте, че тук има още някого.

БРИНДСЛИ:Господи!

ПОЛКОВНИКЪТ:Кой е там?

(Тишина отгоре.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Хайде! Знам, че си там!

БРИНДСЛИ: (необуздано импровизира.) Аз… Бас хващам, че е г-жа Пънет.

(Клия е смаяна.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Кой?

БРИНДСЛИ: (в помощ на Клия.) Г-жа Пънет. Чистачката ми. Тя ми чисти всеки понеделник, сряда и петък.

КАРЪЛ:Днес е неделя.

БРИНДСЛИ:Сега си спомних… Тя ми се обади и каза, че ще дойде около шест да пооправи малко.

ПОЛКОВНИКЪТ:По дяволите, младежо, сега е почти единайсет.

ХАРОЛД:Тя не е чак толкова съвестна. Не може да е тя!

КАРЪЛ:Такива вече няма!

ПОЛКОВНИКЪТ:Е, скоро ще разберем. (Вика нагоре.) Г-жо Пънет?

БРИНДСЛИ: (отчаяно.) Не я прекъсвайте, господине. Тя не обича да я притесняват, когато работи. Защо просто не я оставим да се тутка там горе с бърсалката за прах?

ПОЛКОВНИКЪТ:Нека първо просто да разберем дали е тя. Вие ли сте, г-жо Пънет?…

(Клия мълчи. Полковникът изревава.)

Г-ЖО ПЪНЕТ!

КЛИЯ: (излиза от ситуацията със силен акцент и исторически стар глас.) Аха! Ей ме.

БРИНДСЛИ: (слабо.) Тя е! Слава Богу, г-жо Пънет, какво за бога правите там горе?

КЛИЯ:Малко поспретвам спалнята ви, господине.

БРИНДСЛИ:По това време на нощта?

(Злото в Клея започва да надделява.)

КЛИЯ:Дет’се вика, по-добре късно, отколкото никога, господине. Знам как обичате спалнята ви да е подредена и гостоприемна, когато правите празненство.