Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

(Продължителна пауза. Клия седи на масата и размахва водката с вида на човек, който изцяло владее положението.)

ПОЛКОВНИКЪТ: (промълвява едва-едва; най-после схванал ситуацията.) Четири години ли казахте, госпожо?

КЛИЯ: (тихо, със собствения си глас.) Да, полковник. Четири години, в тази стая.

ХАРОЛД:Познавам този глас. Това е Клия!

КАРЪЛ: (ужасена.) Клия!

БРИНДСЛИ: (неубедително изненадан.) Клия!

КЛИЯ:Изненадан ли си, Брин?

КАРЪЛ: (разбиращо.) Клия!…

ПОЛКОВНИКЪТ:Изобщо не разбирам какво става в тази стая!

КЛИЯ:Аз разбирам. Много особена стая, нали? Като вълшебна черна кутия, където всичко се случва наопаки. Дъжд вали на закрито; прислужничката идва през нощта и за една секунда се превръща от мила слугиня в гадна любовница.

БРИНДСЛИ: (изкрещява.) Оооооохххххххх!!!!

ХАРОЛД:Клия, стегни се.

КЛИЯ:Не се меси, Харолд.

ХАРОЛД:Стига вече, проклета малка интригантка такава!

КЛИЯ:А, аз освен това и хапя: питай Бриндсли. Цяла сутрин съм си подостряла „големите, остри, жълти зъби“. Ти си истинско чудовище, Харолд. От токова години живееш само с порцелана си, че си се превърнал на чаен сервиз.

БРИНДСЛИ:Млъквай, Клия! Млъквай!

КЛИЯ:А, най-после! Истински протест! Свърши ли вече с лъжите? Преглътна ли и последната капка унижение? Страхливец такъв, пъзльо смотан! Трябваше ли да събереш тук цялата тази пасмина, само защото не искаш да се ожениш за мен?

КАРЪЛ:Да се ожени?

ПОЛКОВНИКЪТ:Да се ожени!

КЛИЯ:Четири смислени години да завършат толкова тривиално. Г-ца „Както-Казват-Хората“ и татенцето й!

КАРЪЛ:Спри я, татко. Спри я! Спрете я!

ПОЛКОВНИКЪТ:Как да я спра, за Бога?

КАРЪЛ:Ами, къде са ти всичките способи за всичко, за които все говориш?

(Полковникът отива към нея, но по грешка хваща ръката на Клия.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Успокой се, Бухтичке. Горе главата… Ето, дръж се за мен, така, татко е с теб. Всичко е наред. Нали така?

КЛИЯ:Сигурен ли сте, че държите ръката на дъщеря си, полковник?

ПОЛКОВНИКЪТ:Какво? Каръл, това не е ли твоята ръка?

КАРЪЛ:Не.

КЛИЯ:Живели сте с дъщеря си над двайсет години, полковник. Гледали сте я забележително добре.

(Още една пауза. Полковникът се отдръпва смутен.)

КЛИЯ: (злобно.) Добре! Време е за малко перверзни игрички!… Хайде да поиграем на „Познай ръката“.

ХАРОЛД:O, Боже!

КЛИЯ:Да не би да предпочиташ „Познай ми устните“, а, Харолд?

КАРЪЛ:Отвратително!

КЛИЯ:Ами такава съм си аз, миличка. (С произношението на Каръл.) Аз съм Кралицата на Отвратителничките!

(Хваща ръката на Каръл и а поставя в ръката на Харолд.)

Кой е това?

КАРЪЛ:Не знам.

КЛИЯ:Познай.

КАРЪЛ:Не знам и не ме интересува.

КЛИЯ:Хайде де. Пробвай се!

КАРЪЛ:Това е Брин, разбира се. Няма да ме изработиш толкова лесно! Това е тъпата ръка на Бриндсли.

ХАРОЛД:Страхувам се, че сбъркахте. Аз съм.

КАРЪЛ: (упорства.) Не е така. Лъжете.

ХАРОЛД: (държи я.) Не. Аз никога не лъжа.

КАРЪЛ:Лъжете!… Лъжете!

ХАРОЛД:Не лъжа.

(КАРЪЛ се отскубва и върви слепешката напред; започва да изпада в истерия.)

КЛИЯ:Опитай и ти, Харолд. Хвани ръката на съседа отдясно.

ХАРОЛД:Аз няма да играя. Това е много тъпа игра.

КЛИЯ:Хайде де… (Хваща ръката му и я поставя в ръката на Бриндсли.) Е?

ХАРОЛД:Това е Брин.

БРИНДСЛИ:Да.

КЛИЯ:Браво! (Сяда на табуретката.)

КАРЪЛ: (обидено.) Той как позна? Как той му позна ръката, а аз не можах?

БРИНДСЛИ:Успокой се, Каръл.

КАРЪЛ:Отговори ми! Искам да знам!

БРИНДСЛИ:Престани!

КАРЪЛ:Няма!

БРИНДСЛИ:Изпадаш в истерия!

КАРЪЛ:Остави ме на мира! Искам вкъщи.

(Внезапно г-ца Фърнивъл изпищява кратко и излиза слепешката през завесите.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Детски колички! Детски колички! Детски колички — в супермаркета!…

(Всички замръзват. Тя очевидно не се владее, обсебена от собствените си страхове. Говори бързо и странно.)

Тези ужасяващи телени колички, пълни с бебета и с бутилки… кашичките са ей там… само това казват и после те оставят да се оправяш сама. Там са бисквитите, тук — храната за котки… рибения пастет е ей там… намаленията тук. Розови талони, зелени купони, безплатни балони… — вечерята по телевизията… плаща се на излизане… ох, татко, ужасно е! И после, безбожниците, езичниците в кожени якета — присмиват ми се и ме обругават! Но не за дълго. O, не! Кой ще устои на Неговото пришествие? Кой ще се възправи, когато Той разпростре десницата си да въздаде? Той ще хвърли язви върху тях и ще порази моторите им! И ще захвърли каските им в прахта! Да, истина, истина ви казвам — и ще дойде краят на бензина! И ще бъде погибел за пафкането на цигари и връткането на задници… Смирете се… Смирете се! Смирете се! (Тича като пияна през стаята и се сблъсква с Харолд.)