Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

ХАРОЛД:Хайде, Фърни, време е да се прибираме.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (овладява се.) Да. Съвсем прав сте… (Опитва се да бъде снизходителна.) Съжалявам, но повече не мога да остана, г-н Милър; а и вашият милионер непростимо закъснява. Типично за съвременните обноски… Ако обичате, изкажете му моите извинения.

БРИНДСЛИ:Разбира се.

(Напуска стаята, тежко облегната на рамото на Харолд. Той затваря вратата зад гърба си.)

БРИНДСЛИ:Благодаря ти, Клия. Много ти благодаря.

КЛИЯ:Пак заповядай.

БРИНДСЛИ:Нямаше никакво право на това.

КЛИЯ:Така ли?

БРИНДСЛИ:Ти ме изостави. (Отива до нея на табуретката.)

КЛИЯ:Така ли съм направила?

БРИНДСЛИ:Каза ми, че никога повече не искаш да ме виждаш.

КЛИЯ:Аз никога не съм те и виждала — как бих могла да те напусна? Ти трябва да живееш в мрак, Бриндсли. Това ти е стихията.

БРИНДСЛИ:Това пък какво значи?

КЛИЯ:Значи, че ти всъщност не искаш да те виждат. Защо, Бриндсли? Да не би да мислиш, че ако някой те види истински, няма да те обикне?

БРИНДСЛИ:О, я се махай.

КЛИЯ:Искам да знам.

БРИНДСЛИ:Да, ти все искаш да знаеш. Все питаш, чоплиш, човъркаш! Защо правиш така, Клия? Някога замисляла си се защо имаш нужда от това? А?

КЛИЯ:Може би, защото се тревожа за теб.

БРИНДСЛИ:Може би няма за какво да се тревожиш. Аз съм просто един художник менте.

КЛИЯ:Престани да се самосъжаляваш. Това ти е основният недостатък. Казах ти, още когато те срещнах — можеш да бъдеш или добър художник, или шикозен нашумял художник-менте. На теб не ти хареса, защото просто не поисках да ти се възхищавам.

БРИНДСЛИ:Бог ми е свидетел, че ти така и никога не поиска!

КЛИЯ:А тя това ли ти дава? Масаж за егото ти по двайсет и четири часа на ден?

БРИНДСЛИ:Животът ми с нея поне не беше имитация на Светата Инквизиция, в каквото ти превърна живота ми с теб. Нашето не беше любовна връзка. То направо си беше съжителство с Великия Инквизитор!

КЛИЯ:И не ми казвай, че не ти е харесвало!

БРИНДСЛИ:Да ми харесва? Мразех всяка секунда.

КЛИЯ:Да, помня.

БРИНДСЛИ:Всяка една секунда.

КЛИЯ:Спомням си.

БРИНДСЛИ:Най-щастливия ден в живота ми беше, когато ти замина за Финландия.

КЛИЯ:И моят също!

БРИНДСЛИ:Въздъхнах от облекчение.

КЛИЯ:И аз.

БРИНДСЛИ:Още същата вечер отидох да танцувам.

КЛИЯ:И аз. Излязох и се възрадвах с веселби и песни, с гусли и дайрета.

БРИНДСЛИ:Добре. Тогава всичко е наред.

КЛИЯ:Идеално.

БРИНДСЛИ:Супер!

КЛИЯ:Дупер!

БРИНДСЛИ:Толкова е хубаво, като виждам, че си щастлива.

КЛИЯ:И ти също. Направо излъчваш самодоволство.

(Пауза.)

БРИНДСЛИ:Щом е така, защо се върна?

КЛИЯ:Щом е така, защо каза на г-жа Пънет, че за теб съм върхът на сладоледа?

БРИНДСЛИ:Никога не съм го казвал!

КЛИЯ:Каза го.

БРИНДСЛИ:Не съм!

КЛИЯ:Каза!

БРИНДСЛИ:Не съм, разбира се. Ти си го измисли преди десет минути, когато се правеше на г-жа Пънет.

КЛИЯ:Аз… O! Така ли съм направила!

(Двамата се кискат. Щастлива, тя ляга на рамото му.)

БРИНДСЛИ:Да ти кажа — не съм сигурен дали тя не е права.

(По време на този диалог, Полковникът и дъщеря му стоят като замръзнали, смаяни от гняв. Сега оскърбеният баща взема нещата в свои ръце.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Без съмнение, за вас двамата това е много забавно.

КЛИЯ:Да, много, наистина.

ПОЛКОВНИКЪТ:Все пак, аз не се развеселявам толкова лесно, госпожо.

БРИНДСЛИ:Вижте сега, полковник…

ПОЛКОВНИКЪТ:Дръжте си езика, господине, сега говоря аз. Знаете ли по мое време какво щеше да се случи на младеж, който се е отнесъл с някоя девойка така, както вие се отнесохте с моята Бухтичка?

БРИНДСЛИ:Ами… Предполагам, полковник…

ПОЛКОВНИКЪТ:Дръжте си езика, ви казвам.

КАРЪЛ:Ох, остави го, татко. Нека просто да се приберем.

ПОЛКОВНИКЪТ:Ей сега, Бухтичке. Бъди добра и остави това на мен.

БРИНДСЛИ:Виж, Каръл, всичко ще ти обясня…

КАРЪЛ:Какво ще ми обясниш?

БРИНДСЛИ:Сега не е възможно.