Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

ПОЛКОВНИКЪТ:Не ни подценявайте, господине.

БРИНДСЛИ:Каръл, ти не разбираш.

КАРЪЛ:Какво, по дяволите, има за разбиране? През цялото време, докато ходеше с мен, тя е била в сянка, това е цялата работа. Какво си правил всъщност? Претеглял си ни?… Ето! (Тя сваля годежния си пръстен.)

БРИНДСЛИ:Какво?

КАРЪЛ:Твоят пръстен. Вземи си скапания пръстен! (Хвърля пръстена. Той удря Полковника в окото.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Окото ми! Проклетото ми око!

(Клия отново започва да се смее. Полковникът стиска окото си с нарастваща ярост.)

О, много забавно, госпожо! Наистина много забавно! Насмейте се едно хубаво!… Милър! Попитах ви нещо. Знаете ли какво щеше да се случи на млад простак като вас, по мое време?

БРИНДСЛИ:Какво да се случи, господине?

ПОЛКОВНИКЪТ: (тихо.) Щяхте да си изядете боя, господине.

БРИНДСЛИ: (нервно.) Да си изям боя…

(Военният тръгва към него опипвайки по пътя си в тъмното — като някакъв разярен робот.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Щяхте да почувствате бащиния камшик по плешките си на съблазнител. Щяхте да паднете на просташките си колене и да молите за милост дъщеря ми за обидите, които й нанесохте тази вечер.

БРИНДСЛИ: (отстъпва пред напредващия Полковник.) Наистина ли?

ПОЛКОВНИКЪТ:Щяхте да извисите гаменското си гласче в жалостен писък за милост и прошка!

(Ужасяващ крясък се чува от хола. Те замръзват, слушайки как се приближава, вратата се отваря със замах и Харолд връхлита в стаята. Той е с обезумял от ярост поглед: в разгневената му ръка трепери една запалена пречупена свещ.)

ХАРОЛД:Oooooo! Престъпник!

БРИНДСЛИ:Харолд…

ХАРОЛД:Ах ти, потаен, миризлив разбойник!

БРИНДСЛИ:Какво има?

ХАРОЛД: (разярен.) Виждал ли си на какво прилича стаята ми? Моята стая? Моята прекрасна стая, моята най-изискана и най-добре поддържана стая в целия квартал? — единият стол преобърнат, друг стол върху него, като във вехтошарски магазин! И това не е всичко, нали, Бриндсли? O, не, това съвсем не е най-лошото, нали, Бриндсли?

БРИНДСЛИ:Най-лошото ли?

ХАРОЛД:Не ми се прави на невинен. Аз си мислех, че през всичките тези години съм имал приятел до себе си. Не съм и предполагал, че е точно обратното — че живея с един изпечен джебчия!

БРИНДСЛИ:Харолд!

ХАРОЛД: (истерично.) Така ли ми се отплащаш? След като толкова години се грижех за теб, чистех и подреждах тази къща, защото ти си мързелив като повлекана и не можеш сам да направиш нищо, а сега да ми задигнеш най-хубавите предмети, за да впечатлиш новата си приятелка и нейното татенце. А тя помагаше ли ти?

БРИНДСЛИ:Харолд, моментът беше критичен.

ХАРОЛД:Не ми приказвай: не искам да знам! Сега вече знам какво си мислиш за мен… „Не казвай на Харолд за годежа. Той не заслужава доверие. Той дори не е приятел. От него може само да се краде!“

БРИНДСЛИ:Нали знаеш, че това не е вярно?

ХАРОЛД: (крещи в истерия, на един дъх.) Знам, че аз съм последният, който трябва да го научи — това е, което знам! И трябваше да го разбера в присъствието на непознати. Аз, който толкова съм слушал за всичките ти мъки в малките часове на нощта, че никой друг не би те изтърпял! Всичките ти досадни истории за жени, часове наред, сякаш никой друг, освен теб, си няма проблеми!

КЛИЯ:Тя е в истерия, скъпи. Не й обръщай внимание.

ХАРОЛД:Ти не заслужаваш да ти се обръща внимание, Клия! (Към Бриндсли.) Що се отнася до теб, единственото, което мога да кажа за годежа ти е следното: родени сте един за друг — ти и тази малка гнида.

(Каръл изписква.)

БРИНДСЛИ:Каръл!

ХАРОЛД:А, значи ти си била тук? Спотайваш се в мрака!

БРИНДСЛИ:Остави я на мира!

ХАРОЛД:И с пръст няма да я докосна. Само си искам нещата и си отивам. Чу ли, Бриндсли? Веднага ми дай нещата или ще извикам полиция.

БРИНДСЛИ:Стига де…

ХАРОЛД: (непреклонно.) Първо: един стол, стил „Регент“, лакиран махагон с инкрустации от позлатен бронз и апликации по тапицерията.

БРИНДСЛИ:Пред теб.

ХАРОЛД: (Навира свещта към него.) Мерси. Второ: едно канапе с ниска облегалка — подобно на „Регент“, на рогови крачета и тапицирано с богата коприна в бутилково зелено, за да пасва на гореспоменатия стол.