Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

ШУПАНЗИГ:Моля не да се притеснявате. Ето!

(Той вади от джоба си фенерче и го запалва. Както обикновено, светлината на сцената притъмнява. Всички се отпускат със звучни въздишки на задоволство. Шупанзиг веднага слага куфара си с инструменти на стола „Регент“, а шлифера и фуражката на облегалката му, като по този начин скрива, че това е един от столовете на Харолд.)

КАРЪЛ:Ох, истинско облекчение!

БРИНДСЛИ: (бързо придърпва покривката върху откритата част на канапето.) Винаги ли се движите с фенер?

ШУПАНЗИГ:В повечето случаи, да. Помага ми да виждам подробностите. (Забелязва останалите.) Вие да не би да правите частен оглед на обекта?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:О, не! Точно си тръгвах. Не искам да ви смущавам.

ШУПАНЗИГ:Моля, не и заради мен, мила госпожо. Аз не се смущавам лесно.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (очарована.) Ооо!…

БРИНДСЛИ: (вика в ухото му.) Мога ли да ви представя полковник Мелкет?

ПОЛКОВНИКЪТ: (вика в другото му ухо.) Чест и почитание, господине!

ШУПАНЗИГ: (тупа си ухото, за да го почисти.) Не, не, честта е за мен, почитанието — за вас!

БРИНДСЛИ:Госпожица Каръл Мелкет.

КАРЪЛ: (пищи в ухото му.) Казвам: Здравейте. Много радостна, че вие тук! Ужасно мило от ваша страна да имате такъв интерес!

ШУПАНЗИГ:Не, моля ви.

КАРЪЛ:Ще пийнете ли нещо? Имаме уиски, водка и джинче.

ШУПАНЗИГ: (изненадан) Малко водка, с удоволствие.

БРИНДСЛИ:Харолд Гориндж — мой съсед!

ХАРОЛД:Как е? Голяма чест, сигурен съм!

ШУПАНЗИГ:Очарован.

ХАРОЛД: (вика.) Трябва да ви призная, че за мен е огромно вълнение да се запозная с вас!

БРИНДСЛИ:И една съседка, г-ца Фърнивъл.

ШУПАНЗИГ:Драго ми е.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (крещи в ухото му.) Боя се, че всички се подслонихме тук, един вид като бежанци от буря. (Възкликва щом хваща ръката на Шупанзиг.) О! Вярно е! По-меки са! Много, много по-меки!

БРИНДСЛИ:Г-це Фърнивъл, моля ви!

(Бриндсли и Харолд я издърпват от него и тя се намества на канапето.)

ШУПАНЗИГ:Защо ми крещите? Да не съм глух.

БРИНДСЛИ: (към Харолд.) Нали каза, че бил глух.

ХАРОЛД:Така пишеше.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Баща ми беше…

КАРЪЛ:Скъпи, къде е водката?…

БРИНДСЛИ:На масата!

КАРЪЛ:Няма я.

БРИНДСЛИ:Трябва да е там.

(Горе, Клия се връща от банята, облечена само в горнище от пижамата на Бриндсли. Ляга на леглото, като все още държи бутилката водка и пластмасова чаша за миене на зъби.)

КАРЪЛ:Значи имаме уиски и джинче, а водката Вера ни е малко непослушничка и се е скрила някъде…

БРИНДСЛИ:Не мога да повярвам!

ШУПАНЗИГ:Сега. Времето ме затиска. Само да ми покажете къде да вървя.

БРИНДСЛИ:Разбира се. Ей там, в ателието. Скъпа, нали ще покажеш на нашия гост ателието — с неговото фенерче.

КАРЪЛ:Какво?!?…

БРИНДСЛИ: (тихо.) Канапето!… Изведи го оттук!

КАРЪЛ:А, да!!!!

ШУПАНЗИГ: (забелязва скулптурата.) О-о-о! Мили Боже! Какъв изключителен обект!

БРИНДСЛИ:Това е само един мой незавършен етюд, който държа тук.

ШУПАНЗИГ:Може и да е незавършен, но е пленителен!

БРИНДСЛИ:Наистина ли мислите така?

ШУПАНЗИГ: (приближава се към него.) Наистина! Ja!

БРИНДСЛИ:Ами, в такъв случай трябва да видите и основната ми колекция. Тя е в другата стая. Годеницата ми ще ви я покаже!

(Г-ца Фърнивъл сяда на дивана. Тя вече е доста пияна.)

ШУПАНЗИГ:Ако обичате, нека възхищението ми да върви едно по едно! В това лакомо време много лесно се хваща визуално разстройство — но трудно се намира визуална „Алка Зелцер“… Разрешете ми първо да смеля това нещо!

БРИНДСЛИ:О, при всички случаи… Разбира се, да… Никакво бързане — изобщо никакво бързане… Само че… (осенен.) Защо не го смелите на тъмно?

ШУПАНЗИГ:Моля?

БРИНДСЛИ:Няма да ми повярвате, господине, но всъщност аз го направих, за да му се любуват на тъмно. Работех върху една много интересна теория. Нали знаете какво са казвали викторианците: „Децата трябва да се гледат, а не да се слушат“. Е, аз пък казвам: „Изкуството трябва да се усеща, а не да се вижда“.