Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ: (отскубва се.) Никой на този свят не се целува като теб.

КЛИЯ:Липсваше ми, страшно ми липсваше, Брин. На всяка цена трябваше да те видя. Само за това мислех през последните шест седмици. Брин, аз направих ужасна грешка, като си отидох.

БРИНДСЛИ:Клия,… моля те!

КЛИЯ:Искам да кажа, че се познаваме от четири години. Просто не можем да се захвърлим като стари вестници.

БРИНДСЛИ:Не виждам защо пък не? Знаеш страниците ми за политика, чувала си всичките ми клюки и със сигурност си прекарала цялата ми притурка за забавления и свободно време.

КЛИЯ:Добре, а какво мислиш за второ издание?

БРИНДСЛИ:Скъпа, точно сега не може просто да си говорим за това. Не можеш ли да ми се довериш само за един час?

КЛИЯ:Мога, разбира се, скъпи. Не ме искаш там долу, нали?

БРИНДСЛИ:Не.

КЛИЯ:Тогава ще се съблека и тихичко ще си легна. Щом се отървеш от тях, аз ще те чакам.

БРИНДСЛИ:Това е ужасна идея!

КЛИЯ: (посяга към него.) Аз пък мисля, че е чудесна. Малко удоволствие и отпускане и за двама ни, а?

БРИНДСЛИ: (пада от леглото.) Аз съм напълно отпуснат!

КАРЪЛ:Бриндсли!

КЛИЯ:„Сериозна в деня, а сладост в нощта. Не идвай по светло, не идвай в тъмнина“. Това съм аз за теб, нали?

БРИНДСЛИ:Не, разбира се. Просто сега не мога да ти обясня, това е.

КЛИЯ:О, много добре, ще ми обясниш по-късно… в леглото!

БРИНДСЛИ:Не тази вечер, Клия.

КЛИЯ:Или тази вечер, или ще сляза долу и ще разкрия кирливите ти ризи.

БРИНДСЛИ:Нямам никакви кирливи ризи!

КЛИЯ:Значи нямаш нищо против да сляза!

КАРЪЛ и ПОЛКОВНИКЪТ: (изревават заедно.) БРИНДСЛИ!!!!

БРИНДСЛИ:О, Боже!!!!… Добре, остани тук. Само че тихо… Изнудвачка такава! Кучка! (Появява се горе на стълбите.) Да, сладко?

КАРЪЛ:Какво правиш там горе? Цяла вечност те няма!

БРИНДСЛИ:Аз… Аз… Погледнах само в банята, скъпа. Никога не знаеш какво ще намериш в онова прекрасно килерче.

ПОЛКОВНИКЪТ: (придвижва се към стълбите.) Опитвате се да ме вбесите ли, господине? Искате ли да побеснея?

БРИНДСЛИ:Със сигурност не, господине!!!

ПОЛКОВНИКЪТ:Предупреждавам ви, Милър, никак не е трудно! Едно време в полка ме знаеха като голям бяс! Бях известен с яростта си!… Чувате ли?

КЛИЯ:Аз пък мога да пея! (Излиза към банята.)

БРИНДСЛИ:А пък аз мога да ти разбия зъбите!

ПОЛКОВНИКЪТ:Какво казахте?

КАРЪЛ:Брин! Как смееш да говориш така на татко!

БРИНДСЛИ:Ох!!! Аз… Аз… Аз не говорех така на татко!

КАРЪЛ:На кого тогава?

БРИНДСЛИ:На никого! На себе си говорех! Казвах си… „Ако продължавам да се мотая така слепешката, може да си разбия зъбите!“

ПОЛКОВНИКЪТ:Луд!… Луд!… Луд като южен вятър! Това е единственото обяснение — ти си се сгодила за откачалник.

КАРЪЛ:Нещо става там горе и аз идвам да разбера какво. Чуваш ли ме, Брин?

БРИНДСЛИ:Каръл, не!

КАРЪЛ: (изкачва се по стълбите.) Не съм чак такава глупачка, за каквато ме мислиш. Знам кога криеш нещо. Гласът ти става един такъв лъжлив — много, много лисичи!

БРИНДСЛИ:Скъпа, моля те. Това не е съвсем по дамски… Сигурен съм, че полковникът няма да одобри да влизаш в мъжка спалня на тъмно!

(Влиза Шупанзиг. Той носи униформен шлифер и фуражка на „Електроснабдяване Лондон“ и носи куфар с инструменти със същите емблеми.)

КАРЪЛ:Идвам, Бриндсли. Качвам се!!!!

БРИНДСЛИ: (втурва се надолу.) Аз слизам… Да му пийнем по едно питие сладко-сладко…

ШУПАНЗИГ:Хало, моля? Г-н Милър? Г-н Милър? Дошъл съм за заявката.

БРИНДСЛИ:Боже… Бамбергер!

КАРЪЛ:Бамбергер?

БРИНДСЛИ:Да, Бамбергер. (Втурва се надолу по останалата част от стълбите, влачейки Каръл след себе си.)

ШУПАНЗИГ:Сигурно сте били помислили, че няма да идвам!

(Сваля шлифера и фуражката си.)

БРИНДСЛИ:Съвсем не. Радвам се, че отделихте време. Знам колко сте заети. Опасявам се, че ни се случи най-идиотския късмет. Гръмнаха ни бушоните.

ХАРОЛД:Говори по-силно, скъпи. Той е глух като пън!

БРИНДСЛИ: (вика.) Гръмнаха ни бушоните — не са най-добрите условия за разглеждане на скулптури.