Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

(Бриндсли се връща с един от неговите изпочупени столове и го поставя на същото място, на което е бил вече изнесеният. Вторият стол представлява по-голямо предизвикателство. Той е в другия край на стаята, в дъното, вдясно. Той се движи много внимателно към Полковника.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Аз никога не съм срещала милионер. Винаги съм се чудела дали се чувстват различни от нас. Например самата им кожа…

ПОЛКОВНИКЪТ: (в лицето на Бриндсли.) Кожата им?

(Бриндсли стресва, залита назад и по случайност пада точно във втория стол „Регент“. Изумен и радостен от късмета си, той го взима победоносно.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Да. Винаги съм си представяла, че трябва да са по-меки от нашите. Като ръцете на дамите, когато бях малка.

КАРЪЛ:Интересна идея.

ХАРОЛД:О, тя Фърни има богато въображение. Винаги съм казвал, че е с развинтена фантазия.

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Много сте мил, г-н Гориндж. Винаги сте толкова щедър на комплименти.

(По време на следващата й реплика, която тя произнася самодоволно в мрака, с по момински свенливо кръстосани ръце, вторият стол „Регент“ бавно се носи в тъмнината през това, което се предполага, че е зрителното й поле, на няколко сантиметра от лицето й. След това Бриндсли за нещастие не уцелва и, носейки стола, подминава вратата, блъска се в стената, отдръпва се от нея и без да иска бавно затваря вратата с гърба си. Сега той не може да излезе от стаята, трябва да остави стола на земята, да напипа дръжката на вратата, да я завърти, после да отвори вратата, след което отново да намери стола, който вече е изгубил. Това му отнема мъчително дълго време. Най-накрая той триумфира и изхвърчава от стаята, почти изтощен.)

Но това изобщо не е фантазия. По мое време, мекотата на кожата беше преди всичко знак за изтънченост. Сега, разбира се, на нас — хората от средната класа — ни е доста трудно дори да сме прилично облечени, да оставим настрана мекотата. Баща ми все казваше, още преди бомбите да изгорят малката ни къщичка в Уендоувър: „Играта свърши, момичето ми. Ние, средната класа, направо сме измрели — като динозаврите.“ Милият ми баща, толкова прав е бил.

(ЗАБЕЛЕЖКА: Да се надяваме, че ако контрастът на фарсовото действие върви както трябва, г-ца Фърнивъл ще трябва да бърбори през това време, дори ако се наложи малко да импровизира, без да обръща прекалено внимание дали никой не я слуша. Най-важното нещо за четиримата актьори е: по време на местенето на мебелите да запазят впечатлението за обикновен разговор.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Баща ви е бил експерт?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Той беше Божи човек, полковник.

ПОЛКОВНИКЪТ:О!

(Бриндсли се връща със своя изпочупен люлеещ се стол. Много внимателно прекосява стаята към мястото, където седи Полковника.)

Бухтичке, какво става с напитките, ще станат ли?

КАРЪЛ:Ей сега, татко. След малко.

ПОЛКОВНИКЪТ:Дай да ти помогна.

(Бриндсли поставя люлеещия се стол точно до стола на Полковника.)

КАРЪЛ:Може да подадеш този битер лимон на г-ца Фърнивъл, ако искаш.

ПОЛКОВНИКЪТ:Много добре.

(Той става и точно тогава Бриндсли издърпва стола изпод него. С другата си ръка Бриндсли поставя люлеещия се стол точно на същото място. Полковникът се движи бавно през стаята с изпънати ръце за битер лимона. Без да знае, Бриндсли върви след него, носейки третия стол. Полковникът леко се блъсва в масата. В същия момент и Бриндсли стига до нея, точно до Полковника, и търси купата. Ръцете им се разминават на косъм. Тогава младежът се сеща, че купата е под масата. Той сръчно се навежда и я открива и, с купата в една ръка, а със стола в другата, триумфално напуска стаята под арката, несъзнателно изградена от ръцете на Каръл и Полковника, които си предават чаша уиски, което те мислят за лимонада.)

КАРЪЛ:Ето, татко. Битер лимон за г-ца Фърнивъл.

ПОЛКОВНИКЪТ:Браво, Бухтичке. (Към г-ца Фърнивъл.) Значи баща ви е бил свещеник?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Той беше направо светец, полковник. Благодарна съм единствено за това, че той не доживя да види цялата грубост и вулгарност на днешния живот.

(Полковникът се опитва да стигне до нея, но се отклонява доста вдясно.)

ХАРОЛД: (сяда на канапето до нея.) Ооох, много сте права, Фърни. Грубост и вулгарност — това е то! Обноските на някои хора днес са направо невероятни. Честно. Казах ли ви какво се случи в магазина ми този петък? Мисля, че не…