Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

ХАРОЛД: (разгневен.) Гледай сега! Какво ти става?

БРИНДСЛИ: (осенен.) Опасно е!

ХАРОЛД:Какво?

БРИНДСЛИ: (импровизира като обезумял.) Опасно е! Много е опасно!… Може да измрем! Открит огън! С открит огън могат да се случат много неприятни злополуки!

ХАРОЛД:Изобщо не те разбирам — какво ти става?

(Бриндсли сграбчва смутения Харолд и го избутва до масата в центъра.)

БРИНДСЛИ:Ей сега се сетих! Винаги предупреждават за това. В старите къщи бушоните и газовия вентил са на едно табло. И тук са така!

ПОЛКОВНИКЪТ:И какво от това?

БРИНДСЛИ:Ами… електрическите аварии повреждат и газовите инсталации. Цял свят го знае. Винаги става така! И казват, че трябва да се предотврати паленето на открит огън, докато не ги поправят.

ПОЛКОВНИКЪТ:Никога не съм чувал такова нещо.

ХАРОЛД:Нито пък аз.

БРИНДСЛИ:Е, ще трябва да ми повярвате. Невъобразимо опасно е да се пали открит огън в тази стая.

КАРЪЛ: (закача се за това.) Брин е абсолютно прав. Всъщност те ме предупредиха за това и по телефона, когато им се обадих. Казаха: „Каквото и да става, да не сте запалили и една клечка, докато не оправим бушоните.“

БРИНДСЛИ:Ето, видяхте ли! — ужасно е опасно!

ПОЛКОВНИКЪТ: (строго.) Тогава защо не ме предупреди, Бухтичке?

КАРЪЛ:Ами аз… аз забравих.

ПОЛКОВНИКЪТ:Чудесно!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Ох, божичко, трябва да внимаваме.

БРИНДСЛИ:Наистина трябва!… (Пауза.) Хайде да изпием по едно. Да се ободрим малко!…

КАРЪЛ:Чудесна идея! Г-н Гориндж, вие ще пийнете ли?

ХАРОЛД:Ами, да си призная, няма да ми дойде зле. Особено след пътуването тази вечер. Кълна се в Бога, че в това купе — ако изобщо може да се нарече купе! — имаше 35 души — бебета на ръце, малки дечица, две монахини, три рунтави пудела и нищичко за хапване от Лиймингтън до Лондон. Отврат!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Предполага се, че трябва да закачат и вагон-ресторант, г-н Гориндж.

ХАРОЛД:Те ли?! Фърни… Щом вече са ти взели парите, изобщо не им пука дали страдаш и се мъчиш!… Извинете ме, трябва малко да се пооправя.

БРИНДСЛИ: (паника.) Може и тук да се пооправиш.

ХАРОЛД:Е, нали все пак трябва да си разопаковам багажа.

БРИНДСЛИ:Направи го по-късно!

ХАРОЛД:Не, мразя да държа дрехи в куфар по-дълго, отколкото е абсолютно неизбежно. Ако има нещо на този свят, което не мога да понеса, то е измачкан костюм.

БРИНДСЛИ:Още пет минути сигурно няма да са фатални, нали?

ХАРОЛД:Оох, направо си нетърпим!

КАРЪЛ:Какво ще пиете? Уини, Вера или Джинче?

ХАРОЛД:Я пак?

КАРЪЛ:Уиски „Уини“, водка „Вера“ или доброто старо стабилно джинче.

ХАРОЛД: (отстъпва.) Виждам, че вие сте началника!… Ако не възразявате, ще взема една глътка джинче, моля, с малко сок от зелен лимон.

ПОЛКОВНИКЪТ:Младежо, трябва ли да ви напомням, че сте в извънредна ситуация? Очаквате гостенин всеки момент.

БРИНДСЛИ:О, Боже, забравил съм!

ПОЛКОВНИКЪТ:Опитайте в кръчмата. Пробвайте при съседите. Правете каквото щете, обаче намерете фенерче!

БРИНДСЛИ:Да… Да!… Каръл, мога ли да ти кажа нещо насаме, моля те?

КАРЪЛ:Тук съм.

(Тя се отправя към него и той я повежда към стълбите.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Сега пък какво?

БРИНДСЛИ:Извинете ни само за момент, моля, полковник.

(Дърпа я след себе си нагоре по стълбите.)

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ (през това време.) Ох, г-н Гориндж, толкова е вълнуващо. Никога няма да познаете кой ще идва тази вечер.

ХАРОЛД:Кой?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Познайте де.

ХАРОЛД:Кралицата!

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Ох, г-н Гориндж, толкова сте смешен!

(Бриндсли стига до горния край на стълбите, отваря вратата на спалнята и после я затваря след тях.)

БРИНДСЛИ:Какво ще правим?

КАРЪЛ: (зад вратата.) Не знам!

БРИНДСЛИ: (зад вратата.) Мисли!

КАРЪЛ:Ама…

БРИНДСЛИ:Мисли!

ПОЛКОВНИКЪТ:Това момче смахнато ли е или какво?

ХАРОЛД:Смахнато? Той е абсолютна кукличка.

ПОЛКОВНИКЪТ:Какво е той?

ХАРОЛД:Пиленце. От години го познавам, откакто се нанесе тук. И мога да ви кажа, че почти нямаме тайни един от друг.