Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ:Благодаря ви, господине. Вашият бистър ум спаси положението.

ПОЛКОВНИКЪТ:Хайде, действайте, човече.

БРИНДСЛИ:Слушам! Тук съм след минута.

(Полковникът сяда на стола „Регент“, отпред вдясно, като угася запалката.)

КАРЪЛ:Успех, скъпи.

БРИНДСЛИ:Благодаря ти, миличко.

(Тя му изпраща въздушна целувка, той й я връща.)

ПОЛКОВНИКЪТ: (раздразнен.) Веднага престанете.

(Бриндсли тръгва към вратата, но като стига до нея, отвън се чува Харолд Гориндж.)

ХАРОЛД: (със северняшки акцент.) Ало? Ало? Има ли някой?

БРИНДСЛИ: (смразява се от ужас.) ХАРОЛД!!!

ХАРОЛД:Бриндсли?

БРИНДСЛИ: (към Каръл.) Това е Харолд. Връща се!

КАРЪЛ:О, не!

БРИНДСЛИ:МЕБЕЛИТЕ!

ХАРОЛД:Какво става тук?

(Харолд се появява. Той е с елегантен шлифер и носи малък куфар. Косата пада по челото му в опит за издокарана небрежна елегантност.)

БРИНДСЛИ:Нищо, Харолд, не влизай там — ела тук. Имаме авария с бушоните. Цялата къща е пълен мрак.

ХАРОЛД:Обади ли се на Енергото? (Протяга се.)

БРИНДСЛИ: (и той се протяга и го сграбчва.) Да. Влез тук.

ХАРОЛД: (сграбчен.) Оох!… (Хваща ръката на Бриндсли и влиза в стаята удобно облегнат на него.) Много е уютно в тъмното, нали?

БРИНДСЛИ: (отчаяно.) Да! Предполагам… Значи ти се върна от уикенда си…

ХАРОЛД:Наистина, скъпи. Уикенд! Какъв ти уикенд! Валя през цялото време. Направо съм подгизнал.

БРИНДСЛИ: (нервно.) Ами, пийни нещо и ни разкажи всичко.

ХАРОЛД:„Ни“? (Отдръпва се.) Кой още е тук?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: (игриво.) Аз съм, г-н Гориндж.

ХАРОЛД:Фърни?

Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ:Приютих се тук. Нали знаете колко мразя тъмното?

ПОЛКОВНИКЪТ: (опитва се да запали запалката.) Проклета работа!… (Успява.) Ето ни и нас! (Повдига я към лицето на Харолд.) Кой сте вие?

БРИНДСЛИ:Позволете да ви представя съседа си? Това е Харолд Гориндж — полковник Мелкет.

ХАРОЛД:Здрасти.

ПОЛКОВНИКЪТ:Привет.

БРИНДСЛИ:А това е г-ца Мелкет — Харолд Гориндж.

КАРЪЛ: (със сдържана усмивка.) Здравейте!…

(Харолд кимва студено.)

БРИНДСЛИ:Така, нека ти взема шлифера, Харолд.

(Харолд носи стегнат, моден сив костюм и блестяща ягодова риза.)

ХАРОЛД: (сваля шлифера и го подава на Бриндсли.) Внимавай, направо е подгизнал.

(Бриндсли ловко хвърля шлифера върху купата на масата.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Предполагам, че нямате никакви свещи, нали?

ХАРОЛД:Можете ли да повярвате, полковник, че наистина нямам? Колко съм глупав!

(Бриндсли прекосява стаята и духва запалката на полковника точно когато Харолд започва да оглежда стаята.)

ПОЛКОВНИКЪТ:Какво правите, по дяволите?

БРИНДСЛИ:Пазя ви фитила, полковник. Може да ви потрябва за по-късно, а пък се изхабява бързо.

(Полковникът го гледа подозрително. Бриндсли бързо се отдръпва, взема шлифера и го мята върху десния край на канапето, за да скрие колкото може повече.)

ХАРОЛД:Всичко е наред. Аз имам кибрит.

КАРЪЛ: (разтревожена.) Кибрит!

ХАРОЛД:Ето го! Надявам се, че съм хванал клечката от правилния край. (Запалва една клечка.)

(Бриндсли веднага я духва изотзад, после бързо отива да скрие купата под масата и хвърля покривката върху останалата част от канапето. Г-ца Фърнивъл седи спокойно между двете покривки, без да знае това.)

Ей, какво беше това?

БРИНДСЛИ: (дърдори.) Течение. Нито една клечка не остава запалена в тази стая. Невъзможно е. Теченията се пресичат, завихрят се, нали знаеш… В старите къщи направо е пълно с тях. И в тази къща теченията са почти постоянно явление.

ХАРОЛД: (объркан.) Не те разбирам. (Запалва друга клечка.)

(Бриндсли отново я духва, когато Харолд се опитва да седна на стола отпред вляво, но този път го виждат.)

Какво ти става?

БРИНДСЛИ:Нищо!

ХАРОЛД:Да не би да криеш тук някакъв труп или нещо подобно?

БРИНДСЛИ:НЕ! (Започва да се смее с маниакалния си смях.)

ХАРОЛД:Тогава,… пил ли си?

БРИНДСЛИ:Не. Разбира се, че не.

(Харолд запалва друга клечка, Бриндсли я загася. Всички тези паления и гасенета, естествено, са съпроводени от резки и отчетливи промени в светлината.)