Питър Шафър - Черна комедия (Фарс в едно действие)

БРИНДСЛИ:Клия.

КАРЪЛ:А каква беше?

БРИНДСЛИ:Тя беше художник. Много честна и открита. Много умна. И нежна като стоманен бръснач.

КАРЪЛ:Кога си я виждал за последно?

БРИНДСЛИ: (уклончиво.) Нали ти казах… преди две години.

КАРЪЛ:Добре де, тогава защо още пазиш снимката й в нощното си шкафче?

БРИНДСЛИ:Просто си беше там. Това е. Дай ми целувка… (Пауза.) Никой на този свят не се целува като теб.

КАРЪЛ: (мърка.) Кажи ми… с нея ли ти беше по-хубаво или с мен?

БРИНДСЛИ:В какъв смисъл?

КАРЪЛ:В сексуален.

БРИНДСЛИ:Хайде, хората ще дойдат всеки момент. Пусни някоя плоча. Нека да е нещо като за баща ти. Той какво харесва?

КАРЪЛ: (отива към грамофона.) Той не харесва нищо, освен военни маршове.

БРИНДСЛИ:Трябваше да се досетя… Чакай — мисля, че имам нещо. Последната плоча на рафта. С оранжевата корица. Казва се, „Когато марширувахме и убивахме със Соуса“, или нещо подобно.

КАРЪЛ:Тази ли?

БРИНДСЛИ:Точно.

КАРЪЛ: (взима я.) Оркестър „Гвардейците от Студения ручей“.

БРИНДСЛИ:Идеално. Пускай я.

КАРЪЛ:Как се пуска това?

БРИНДСЛИ:Последното копче вляво. Така… Нека се помолим!… О, Боже, нека тази вечер всичко да мине добре! Нека г-н Бамбергер хареса скулптурите ми и нека си купи няколко. Нека бащата на Каръл ме хареса! И нека съседът ми, Харолд Гориндж, никога не разбере, че тайно сме взели мебелите му! Амин!

(Марш на Джон Филип Соуса. Силно. Едва започнал, замира — като че ли е спрял токът. Звукът спира.

Ослепителна светлина залива сцената. През останалата част от пиесата, освен в моментите, в които се запалва кибрит и сцените с Шупанзиг, се играе на тази светлина, но сякаш в пълен мрак.

Двамата замръзват; Каръл до края на канапето, Бриндсли до масата с питиетата. Роклята на момичето е като копринено знаме, шикозно увито около тялото й на хрътка. Видът на момчето също е готин: стегнат, стабилен и секси. През цялата вечер, след като за него нещата се хлъзват надолу към катастрофата, неговият свеж и освободен външен вид постепенно дегенерира до потен и смачкан — по същия начин както изискаността на стаята му неумолимо се връща към обичайния си вид почти на коптор. За дома, както и за неговия собственик, тази вечер е процес на бавно разложение.)

БРИНДСЛИ:Боже! Бушоните изгоряха!

(Видът и подредбата на стаята на Бриндсли са описани в ремарката в началото на пиесата.)

КАРЪЛ:О, не!

БРИНДСЛИ:Само това е! (Той се отправя пипнешком към електрическия ключ. Напипва ключа и започва да го щрака.)

КАРЪЛ:Така е!

БРИНДСЛИ:О, не!

КАРЪЛ:Или пък е спрял тока. Къде е таблото?

БРИНДСЛИ:В хола.

КАРЪЛ:Имаш ли свещи?

БРИНДСЛИ:Не. По дяволите!

КАРЪЛ:Къде е кибритът?

БРИНДСЛИ:Трябва да е на масата с напитките. (Опипва около бутилките.) Не. Виж на грамофона.

(И двамата започват да се щурат из стаята в търсене на кибрит.)

Ужас, ужас, ужас, ужас, ужас, ужас!

(Каръл напипва един маракас, който трака до грамофона.)

КАРЪЛ:Ето го! (Взима го.) Не…

(Телефонът звъни.)

БРИНДСЛИ:Не мога да повярвам!

(Опипом върви към звука от телефона. Сеща се точно навреме за голямата маса в центъра и се спира преди да се блъсне в нея със самодоволна усмивка.)

Добре де, идвам!

(Вместо това, той се спъва в подиума, пльосва се на пода и събаря телефона. Влачи се на колене, търси го по пода и придърпва слушалката с кабела. В слушалката.)

Ало?… (Обзет е от внезапен ужас.) Ало… Не, не, не, не… Добре съм, много съм добре!… Ти?… (Закрива с ръка слушалката. Към Каръл.) Скъпа, моля те, погледни в спалнята?

КАРЪЛ:Още не съм свършила тук.

БРИНДСЛИ:Току-що се сетих, че има жички за бушони в спалнята. В онова чекмедже, в което намери снимката. Иди и ги вземи, моля те.

КАРЪЛ:Мисля, че там няма. Не видях такова нещо.

БРИНДСЛИ: (сопва се.) : Недей да спориш! Просто погледни!

КАРЪЛ:Добре. Само без нерви!

(По време на следващия диалог, тя се качва внимателно по стълбите опипом, с главата надолу, ръцете нагоре по перилата, от което коприненият й задник силно се очертава.)

БРИНДСЛИ: (овладява се.) Извинявай. Сигурен съм, че са там. Просто не си ги забелязала.