А миналата седмица го беше завела в Глайндборн да гледа „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт. Части от операта му се сториха твърде разтеглени, но имаше моменти с толкова наситена красота както в музиката, така и в спектакъла, че той се трогна почти до сълзи.
Сега беше завладян от този черно-бял филм, който гледаше и чието действие се развиваше в следвоенна Виена. В момента Орсън Уелс, който играеше спекулант на черния пазар на име Хари Лайм, се возеше с Джоузеф Котън в гондолата на виенското колело в парка за развлечения. Котън упрекваше стария си приятел Хари, че се е корумпирал. Уелс му отвърна: „В Италия при трийсетгодишното управление на Борджиите е имало войни, терор, убийства и кръвопролития — но те са създали Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ренесанса. В Швейцария царяла братска любов, петдесет години демокрация и мир и какво са създали те? Часовник с кукувица.“
Грейс отпи още една голяма глътка от уискито си. Уелс играеше симпатичен герой, но Грейс не му симпатизираше. Той беше негодник, а в двайсетгодишната си кариера до момента Грейс никога не беше срещал негодник, който да не се опита да оправдае постъпките си. В техните изкривени мозъци светът беше крив, а не те.
Той се прозина, подрънка кубчетата лед в празната си чаша с мисъл за утре, петък, и вечерята му с Клео. Не беше я виждал от миналия петък — беше заминала в края на седмицата за голяма семейна сбирка в Съри. Родителите й празнуваха трийсет и пет години от сватбата си и той бе усетил леко бодване, че не го беше поканила — като че ли се държеше на разстояние, като му даваше знак, че въпреки че излизат и се любят, всъщност не са двойка. После в понеделник замина на курс по обучение. Макар че разговаряха всеки ден по телефона и си изпращаха текстови и електронни съобщения, липсваше му ужасно.
А утре рано сутринта имаше среща с непредсказуемата си началничка, ту благата, ту кисела Алисън Воспър — помощник-началник на съсекската полиция. Почувствал внезапно ужасна умора, Грейс се чудеше да си налее ли още едно уиски и да догледа филма или да си го остави за друга свободна вечер, когато звънецът иззвъня.
Кой, по дяволите, му идваше на гости в полунощ?
Звънецът иззвъня отново. След това почукаха силно. После отново почукаха.
Озадачен и предпазлив, той спря дивидито, стана малко несигурно и излезе в антрето. Продължаваха настойчиво да чукат. После звънецът отново иззвъня.
Грейс живееше в тих, почти скучен квартал, на улица с къщи близнаци, която продължаваше до крайморския булевард на Хоув. Беше далеч от утъпканите пътеки на наркоманите и обичайните нощни отрепки на Брайтън и Хоув, но въпреки това той застана нащрек.
Благодарение на кариерата си през годините беше кръстосал шпага — и вбесил — с много изверги в този град. Повечето бяха обикновена измет, но някои бяха силни играчи. Най-различни хора можеха да си намерят сериозна причина да си уредят сметките с него. Въпреки това така и не си беше дал труд да монтира шпионка или верига на входната врата.
Затова, разчитайки на съобразителността си, с поразмътен ум от твърде многото уиски, той рязко отвори вратата. И откри, че се взира в човека, когото обичаше най-много на света — детектив сержант Глен Брансън, висок метър осемдесет и пет сантиметра, чернокож и плешив като метеорит. Но вместо обичайната му ведра усмивка детектив сержантът изглеждаше някак си смачкан и с насълзени очи.
Острието се притисна още по-силно във врата й. Вряза се. Причинявайки й все по-силна болка при всяка неравност на пътя.
— Не си и въобразявай да правиш онова, което мислиш — каза той със спокоен и ведър глас.
По врата й потече кръв или може би пот, или и двете. Не знаеше. Опитваше се, отчаяно се опитваше да разсъждава трезво през обхваналия я ужас. Отвори уста да каже нещо, наблюдавайки светлините на насрещните фарове, стиснала волана на беемвето с потни ръце, но острието само се вряза по-дълбоко.
Изкачваха се по един хълм, като светлините на Брайтън и Хоув останаха вляво.
— Прехвърли се в лявото платно. Насочи се по втория изход от кръговото движение.
Кати послушно сви по широката двупосочна „Дайк Авеню“. Оранжеви улични светлини. Големи къщи от двете страни. Знаеше къде отива и знаеше, че трябва да направи нещо, преди да стигнат там. Внезапно сърцето й подскочи от радост. От другата страна на пътя избухнаха звездно мигащи светлини. Полицейска кола! Която спираше пред друга кола.
Читать дальше