Джеймс Чейс - Смятай се за мъртъв

Фрост се заговори с една първокласна проститутка в слабо осветен, претенциозно обзаведен бродуейски бар. Тя му обясни, че чака свой клиент, който вечно закъснявал, тъй като имал проблеми с жена си. Фрост пък й каза, че и той чака, но просто ей така. Тя беше руса и много шик, с тяло, което сигурно предизвикваше улични задръствания. Докато бърбореха, му спомена, че в края на месеца отива в Перъдайс Сити.

— Там е истината — каза тя и сиво-сините й очи пробляснаха. — Човек на това място може да докопа повече пари, отколкото където и да било другаде по света.

Освен жените имаше само още две неща, които интересуваха Фрост: парите и многото пари. Каза й, че досега не е чувал за Перъдайс Сити. Какво му било хубавото?

Тя беше едно от онези момичета, които, щом имаше кой да ги слуша, никога не спираха да бърборят. Това, разбира се, не я правеше неповторима, помисли си Фрост. Би могъл да каже същото за всички момичета, които познаваше и беше познавал.

— Както Маями е известен като местенце за милионери — започна тя, сякаш четеше от туристически справочник, — така Перъдайс Сити е известен като гнездо на милиардери. Разликата е само в допълнителните нули. — Затвори очи и в знак на удоволствие примлясна: „Ъммм.“ — Перъдайс Сити се намира на около тридесет мили южно от Маями. Супер луксозно кътче, където човек, който притежава онова, което е необходимо, може да спечели цели бали от зелените нещица. — Облегна се назад и погледна изпитателно Фрост. — Мъжкар като тебе наистина би могъл да забогатее там.

Тя продължи да му обяснява, че петнадесет процента от тамошното население са страхотно богати хора. Петдесет процента всякакъв добре платен персонал, който се грижи за лукса на богаташите. Тридесет процента били работниците, които поддържали града, и пет процента — момчетата и момичетата, които се лепвали за богаташите и, ако имали някакъв акъл в главата, припечелвали достатъчно суха пара, за да живеят щастливо до следващия сезон, когато отново отивали в града.

Тъй като спешно се нуждаеше от пари, Фрост се заинтересува.

Тя отново го погледна изучаващо. Ако не беше сигурен, че за да я отведе в леглото, ще трябва да се раздели с всичките си налични пари, би проявил голям интерес към нея, но той знаеше, че кукла от нейната класа е далеч над възможностите му.

— Какви са целите ти? — попита тя.

— Същите като твоите — бързото спечелване на пари.

— Освен външния си вид, какви други таланти имаш?

Фрост се намръщи. Какви таланти имаше? Това беше нещо, за което не беше мислил досега. Вече беше на тридесет и две години. През последните дванадесет години едва беше свързвал двата края, непрекъснато беше търсил големите пари, но досега не ги беше намерил. Точно в момента беше безработен. Беше в Ню Йорк с намерението да открие нещо, което да му донесе много пари, без да трябва да полага кой знае какви усилия.

— Мога да бъда охрана — отвърна той. — Използвам си мускулите. Последната ми работа беше да пътувам с един камион като охрана. Само че свалих секретарката на стареца и той ми показа пътя. — Усмихна й се. — В момента тъкмо търся нещичко.

— С твоя външен вид и тяло — рече тя — би могъл да си намериш някоя богата старица в Перъдайс Сити. Ще изсипе цяло състояние в пазвата ти.

Фрост направи гримаса. Каза, че богатите старици не били по неговата част.

Тя щракна с пръсти на келнера и си поръча още едно сухо мартини. Фрост продължаваше едва да потапя устни в уискито и, когато донесоха питието й, направи движение към портфейла си, но тя поклати глава.

— Имам сметка тук — прие цигарата, която й предложи, и после продължи. — Ако наистина искаш да спечелиш пари бързо, ето какво трябва да направиш. Отиди в Перъдайс Сити. Свържи се с Джо Соломон. Ще намериш телефона му в указателя. Той помага на всички, които търсят бързи пари. Кажи му, че си мой приятел и че няма да го обичам, ако не направи нещо за теб. Казвам се Марша Гулден. — Тя погледна през бара и тежко въздъхна. — Ето го и моя човек. Обади се на Джо. — Усмихна му се сексапилно. — Ще се видим в Перъдайс Сити. Можем да се повеселим заедно. Джо ще ти каже къде да ме намериш. — Допи мартинито си на екс, плъзна се от столчето и се запъти към дебел оплешивяващ мъж, който се оглеждаше наоколо като избягал каторжник, хвана го под ръка и го поведе навън под горещите слънчеви лъчи.

Фрост беше в Ню Йорк от пет дни. Бяха му предложили работа тук и там, но парите не го задоволяваха. Замисли се над онова, което му беше казала Марша. Защо не? — рече си. Какво ще загубя, освен парите за самолетния билет.