Джеймс Чейс - Смятай се за мъртъв

Фрост подкара по дълъг петдесет ярда мост, който се простираше над ивицата морска вода. Пред себе си, в средата на една лагуна, забеляза острова. Островът се криеше зад засадени близо едно до друго мангови дървета. В края на моста имаше висока десет фута двукрила порта. Когато стигна до нея, тя се отвори. Подкара колата по широкия песъчлив път и зърна зад манговите дървета висока десет фута ограда, обвита с електрическа жица. В огледалцето на колата си видя, че портата вече се е затворила.

След като кара стотина ярда през гора от папайа и лоукуетови дървета 1 1 Вечнозелени дървета с малки червени плодове, които растат в тропическите и субтропическите райони. , най-после стигна до резиденцията на Гранди.

Вилата беше двуетажна, в испански стил, цялата в червени и бели бугенвилии 2 2 Тропическо пълзящо растение. и имаше най-малко петдесет спални. На Фрост му се стори направо огромна. Пред нея се простираше половинакрова ливада с малко езеро с игриво фонтанче. Лехи с рози и бегонии допълваха с пъстротата си гледката.

Близо до вилата беше паркингът. Кремави и кафяви ролсове се подсмихваха подигравателно на небесносиньо ламборджини, което пък от своя страна се подсмихваше подигравателно на сребрист бенц.

Когато Фрост паркира колата си, от сянката излезе висок слаб мъж със сиво сако и тъмносин спортен панталон, втъкнат в мексикански ботуши, и се приближи към него. На хълбока му имаше 38-калибров специален полицейски пистолет. Шапката му беше в австралийски стил.

Когато Фрост се измъкна от колата, слабият мъж се присъедини към него. Студените му твърди очи, разположени върху тясно сурово лице, разгледаха изпитателно Фрост, после мъжът му протегна ръка.

— Джек Марвин.

Стиснаха си ръцете.

— Майк Фрост.

— Какво ще кажете да се поразходим наоколо и междувременно да ви запозная с работата? — предложи Марвин. — Първото нещо, което ще ви е нужно, е униформа като моята. Ще ви кажа откъде да си вземете. Вече говорих с ченгетата и всичко, което трябва да направите, е да отидете до полицейското управление да си вземете разрешително за оръжие. Тук имаме оръжеен склад и ще можете да си изберете. Трябва малко да побързаме, защото тази вечер в осем застъпвате. — Той се придвижи към сянката и поведе Фрост по тясна пътечка, обградена с орхидеи, като продължи да говори. — Работата е лесна. Електрониката малко или много се грижи за сигурността, но независимо от това трябва да сте нащрек. В стаята на охраната във вилата има алармена сигнализация и екрани. Работата ви ще е да ги наблюдавате. Много е досадно. Предполагам, че сте видели оградата с електричеството, когато сте идвали насам. Не се доближавайте до нея. Смъртоносна е. Ако някое копеле реши да се прави на много умно и, използвайки изолационни ножици, пререже жиците и успее да влезе, алармата сигнализира в полицията и в стаята на охраната в къщата. Оградата опасва острова от всички страни. Не смятаме, че може да имаме проблеми през деня. В лагуната има прекалено много лодки, а, както сте забелязали, входът се охранява добре. В девет вечерта пускаме четири добермана-убийци, за да пазят острова. Внимавайте с тях. Когато сте нощна смяна, стойте в стаята, ако не искате да ви прегризат гърлото. Кучетата ме познават. Аз ги пускам и аз ги прибирам, когато дойда сутрин на работа. — Излязоха от сянката на открито място близо до оградата в задната част на острова. Оттам се виждаше морето. В него вече плуваха няколко моторни патрулни лодки и няколко яхти, които се люшкаха безцелно по водата. Екипажите им се състояха или от дебели мъже с още по-дебелите им жени, или от елегантни млади мъже с кукличките им. Гледката вонеше на богатство. — Тук държим лодките — рече Марвин и отвори някаква врата, която водеше към пристанище, в което се виждаха шестфутова моторна яхта, риболовна лодка и малка гумена лодка с външен мотор. Той махна с ръка по посока на лодките. — Всичко това е чисто прахосничество. Никой не ги използва, но си стоят там, в случай че на някой му се прииска да го направи. — Изплю се върху оградата. — Предполагам, че всички богаташи наоколо имат лодки, така че имаме и ние.

Отдалечиха се от пристанището и той поведе Фрост към вилата. Фрост поглъщаше всичко, без да пропуска дори най-незначителните подробности. Накрая стигнаха до вилата и Марвин поведе Фрост по широка песъчлива алея, която ги отведе пред дъбова врата.

— От тази врата се влиза в стаята на охраната — обясни Марвин и извади ключ. Отключи вратата и Фрост го последва в голямо помещение с климатична инсталация. До една от стените имаше множество телевизори. До тях се мъдреше голямо табло, покрито с червени, жълти и зелени лампи. До другата стена беше оръжейната сбирка. Колекцията беше впечатляваща: две пушки, два автомата, сълзотворен газ и набор ръчни пистолети. В центъра на стаята имаше маса и два стола. Пред екраните бяха поставени две кресла.