Джеймс Чейс - Смятай се за мъртъв

Спря и пое няколко пъти дълбоко от свежия въздух на климатичната инсталация. После отиде до нея и я включи с пълна сила. Внезапният приток на студен въздух проясни главата му. Стоеше пред климатика и поемаше дълбоко въздух. След това, с достатъчно студен въздух в дробовете си, застана нащрек.

Остави климатика на последна степен, отиде до шкафа с оръжието, взе автомата и провери пълнителя. Автоматът беше готов за внезапна употреба. Докато държеше оръжието в големите си ръце, чувствителните му уши, тренирани за битки в джунглата, доловиха слаб звук.

Погледна през стаята към вратата, която водеше към вилата. Видя, че дръжката се завърта.

Сега вече, напълно събуден, той се придвижи бързо и тихо до едно от креслата и, като застана на коляно, се прицели във вратата с тяло, наполовина скрито от креслото.

Вратата се отвори без звук.

— Стой, където си или ще те напълня с олово — изръмжа Фрост с полицейската си интонация.

Настъпи пауза, после един глас каза:

— Аз съм мистър Амандо.

Фрост се усмихна. Дъртия Смрадливец едва не го беше хванал да дреме!

— Отвори вратата и остани на място — излая той.

Вратата се отвори напълно. На прага стоеше слаб мъж със средно тегло, облечен в бял фрак, кървавочервена папийонка и сини като нощ панталони.

Френци Амандо минаваше петдесетте. Имаше скулесто лице, покрито отгоре със самуреночерна коса. Кожата му с цвят на пергамент беше обтегната около симетричните черти на лицето му: високо чело, хлътнали черни очи, дълъг и тънък нос, уста почти без устни и агресивна брадичка. Фрост си рече, че никога не е виждал по-страшен тип: направо като изваден от филм на ужасите.

Фрост свали бавно автомата и се изправи. Ако искаше да остане на тази работа, напомни си той, трябваше добре да си играе картите.

— Съжалявам за станалото, сър — каза той. — Но бих ли могъл да ви помоля да не се промъквате така при мен? Тук съм, за да пазя вас и мис Гранди.

Амандо го разглежда доста продължително. Очите му напомниха на Фрост за очите на кобра: решителни, святкащи и смъртоносни. После влезе в стаята.

— Вие сте Фрост, нали? — Гласът му беше тих, със съскаща нотка.

— Да, сър.

— Изглежда, стоите нащрек. Точно за това ви се и плаща. За в бъдеще не се дръжте толкова драматично. Само аз използвам тази врата. Аз и никой друг. Разбрахте ли?

Фрост постави автомата на облегалките за ръце на креслото.

— Реагирам на звук, сър — отвърна той. — Така са ме обучавали. За в бъдеще ще го запомня, ако имате намерение да ме проверявате. Няма да стрелям.

— Заварих предишния бодигард заспал.

— Тогава сър, имате пълно право да ме проверявате.

Амандо се втренчи във Фрост. Черните му святкащи очи гледаха подозрително.

— Препоръките ви бяха добри. Това, разбира се, е първото ви дежурство. — Тънките устни се изкривиха в подигравателна усмивка. — Нова булка, нали така казват. Стойте нащрек, Фрост. От време на време ще ви проверявам, както проверявам и Марвин — и, след като се обърна, напусна стаята, тихо затваряйки вратата.

Фрост изду бузи. Ако това копеле беше пристигнало три минути по-рано, щеше да го хване да дреме. Взе автомата и го върна на мястото му. Сега беше абсолютно буден.

Значи това бил Дъртия Смрадливец. Вече разбираше защо Марвин беше казал, че Дъртия Смрадливец разваля пейзажа.

Запали цигара, отпусна се в креслото и загледа моторите. Видя как едно от кучетата точи ноктите си в някакво дърво.

Замисли се за шестте нощи, които му предстояха, за това, че трябваше да стои пред тези монитори, в креслото без да знае дали вратата зад него няма тихо да се отвори, и направи гримаса. Може би нямаше да печели шестте стотака на седмица и да получава безплатно храна и покрив толкова лесно, колкото си представяше.

След малко започна да мисли за Марша Гулден. Отново я видя да седи до него в слабо осветения бар руса, със сиво-сини очи, красива. Ще се видим в Перъдайс Сити. Можем да се повеселим заедно.

Наистина ли го мислеше?

Надърви се, докато си я представяше. Погледна часовника си. Беше един и двадесет.

Тя сигурно беше нощна птичка.

На рафта имаше телефонен указател. Отне му не повече от минута да намери номера на Спениш Бей хотел.

— Свържете ме с рецепцията — каза той, когато отговориха.

След миг приятен тих глас се обади.

— С какво мога да ви помогна?

— Мис Гулден пристигна ли вече? — попита Фрост.

— Да, сър.

— Свържете ме.

Пауза, после приятният тих глас попита: