Джеймс Чейс - Смятай се за мъртъв

— За кого да предам?

Фрост се поколеба. Щеше ли да си спомни за него? Замисли се за миг, после си каза „Какво мога да загубя?“ и отвърна: „Майк Фрост“.

— Ще почакате ли за миг, мистър Фрост? Мис Гулден може да си е легнала.

Фрост зачака, осъзнавайки, че диша тежко, че ръката, в която държеше телефонната слушалка, беше влажна.

После чу ниския й чувствен глас.

— Здравей, миличък! Значи пристигна!

Фрост си пое дълбоко въздух. От опит знаеше, че му се дава зелена улица.

— Здрасти, скъпа! Мисля за теб през цялото време, откакто се разделихме.

Тя се изсмя.

— Сто на сто. Видя ли се с Джо?

— Видяхме се. Благодарение на теб всичко ми е наред. Кога ще се видим, бейби?

— Джо уреди ли ти нещо?

— Разбира се. Кога ще се видим, за да ти благодаря?

Тя се засмя.

— Как благодариш, Майк?

— Почакай и ще разбереш. Само ми дай шанс да те видя. Кога?

— Човече! Струваш ми се нетърпелив! — Тя отново се изсмя. — Аз също съм нетърпелива. Ела тук утре в дванадесет на обяд. Знаеш ли колко е часът, безумецо? Лягам си.

— В мечтите си ще споделя леглото ти.

Тя се засмя отново и затвори.

Фрост остави бавно телефонната слушалка. Перспективите за утре бяха добри.

Настани се удобно в креслото, запали цигара и зачака нетърпеливо момента, когато Марвин щеше да дойде да го смени.

Портиерът на Спениш Бей хотел, чернокож гигант, блестящ в бледосинята си туника, белите си панталони и черната си шапка, се приближи с достойнство, когато Фрост спря своята T.R.7.

Пазачът повдигна шапката си и загледа Фрост, извивайки изпитателно черните си вежди.

— Да паркирам ли колата, сър? — попита той.

После Фрост видя Марша Гулден да слиза по стъпалата към него.

— Взимам само пътничка — отвърна той и слезе от колата, за да посрещне Марша.

Тя изглежда страхотно, помисли си Фрост. Беше облечена с бял панталон и с прилепнала червена блуза с гол гръб, която едва удържаше тежките, й гърди. Пшеничнорусата й коса падаше като коприна върху силно загорелите й рамене.

— Здрасти, Майк! — възкликна Марша, докато портиерът повдигаше шапката си и й се покланяше. — Аз ще карам — и преди Фрост да успее да я спре, тя се плъзна на шофьорската седалка. — Отиваме на едно място, което не е лесно да се намери — додаде, докато Фрост се настаняваше на седалката до нея. Тя подкара колата с пълна сила по алеята пред хотела, наби спирачките, когато стигна до булеварда, и после пак с пълна сила се включи в движението. — Страхотно! — рече. — Ужасно съм щастлива, че Джо те е уредил.

— Не и без твоето влияние.

Марша се изсмя.

— Имаше си проблеми с онази испанска кучка, нали? Не се учудвам. — Караше като луда и един или два пъти Фрост потрепери. Избегнаха две катастрофи само с олющване на боята. Тя махаше весело с ръка на опулените шофьори, докато летеше напред. — Джо я чука, но е толкова зает с изкарването на пари, че не го прави често. — Внезапно излезе от магистралата и подкара колата по прашен мръсен път, който неочаквано премина в широка алея, водеща към двуетажна сграда — впечатляваща, с тъмносини и златисти сенници. На покрива беше написано „Асо Пика“. Наоколо под плажни чадъри бяха сложени маси и елегантни келнери в червени сака сервираха питиета. — Това ми е работното място — рече тя, вкарвайки колата в паркинга. — Можем да похапнем добре, а после ще ми кажеш „благодаря“ — и го погледна с весели, усмихнати очи.

Когато го поведе към ресторанта, дебел, усмихнат метр д’отел й се поклони. Черните му очи се плъзнаха по Фрост, след което се поклони леко и на него. С високо вдигната дясна ръка той ги поведе по пътеката между масите. Следвайки люлеещите се хълбоци на Марша, Фрост се огледа наоколо. Биваше си го местенцето, помисли си той. В центъра на просторното помещение имаше фонтан, водата непрекъснато променяше цвета си. В големия басейн, в средата на който беше фонтанът, имаше островче, а на него беше поставено пиано. Набит чернокож мъж свиреше страхотен суинг: нежно и тихо.

Фрост огледа хората около масите: жени по бикини или с блузи с гол гръб и панталони, мъже с космати гърди по шорти. Дебели, слаби, всичките загорели и всичките с летни дрехи. Някои от тях вдигаха вяло ръка, други държаха дебели пури, докато Марша си проправяше път към една маса встрани от басейна. Тя махваше на някои, въртеше ханша си и когато стигна до масата, се отпусна в кресло със синьо-златиста тапицерия. Леко зашеметен от разкоша на помещението, Фрост седна на един стол до нея.