Питър Джеймс: Недостатъчно мъртъв

— Вече не. По нареждане на терапевта. Няма повече болнични! Имаш нужда да се върнеш на работа сега, днес, на минутата. Отиваме на оглед на труп.

Бавно, като че ли всеки миг му причиняваше болка, Брансън се изсули от леглото. Грейс видя обезцветения белег на диафрагмата му, няколко сантиметра над пъпа, където беше влязъл куршумът. Изглеждаше толкова малък. По-малък от сантиметър на ширина. Ужасяващо малък.

Детектив сержантът глътна хапчетата с вода, а после се изправи и се заклатушка по боксерки, изглеждайки напълно объркан, като се чешеше по макарите.

— По дяволите, човече, нямам нищо тук, тези дрехи смърдят. Не мога в тях да оглеждам труп.

— Трупът няма да има нищо против — увери го Грейс.

Телефонът на Скункс звънеше и вибрираше. Биийп-биийп-бъззз-биийп-биийп-бъззз. Светеше и се хлъзгаше по плота на мивката, където го беше оставил, като голям, полудял наранен бръмбар.

След трийсет секунди успя да го събуди. Той седна рязко, както правеше повечето сутрини, като си удари главата в ниския таван на раздрънканата автокаравана.

— По дяволите.

Телефонът падна от плота на мивката и тупна върху тясната ивица мокет на пода, където продължи да вдига ужасния си шум. Беше го взел снощи от една кола, която открадна, но собственикът не беше достатъчно предвидлив да му остави инструкцията за ползване или пък пин кода. Скункс така се беше отнесъл, че не можа да се сети как да го превключи на беззвучен режим; не рискува и да го изключи, защото за повторно включване щеше да му трябва пин код. А трябваше да се обади на едно-две места, преди собственикът да разбере, че му няма телефона и да поиска го изключат. Включително на брат си Мик, който живееше в Сидни, Австралия, с жена си и децата. Но Мик не се зарадва на обаждането, каза му, че е четири часа сутринта и му затвори.

След поредния взрив от пронизително звънене и бръмчене нещото спря — изтощено. Беше готин телефон, с лъскава неръждаема калъфка, едно от последните поколения на „Моторола“. Цената му на дребно в магазина без специална отстъпка щеше да е около триста лири. При добър късмет и може би с малко увещания щеше да вземе за него двайсет и пет фунта по-късно тази сутрин.

Усети, че се тресе. И онзи черен, неопределен мрак се просмуква във вените му, достигайки до всяка клетчица от тялото му, докато лежеше върху чаршафите по потник и долни гащи, ту облян в пот, ту зъзнейки. Така беше всяка сутрин, събуждаше се с чувството, че светът е враждебна пещера, на път да се срути върху него и да го погребе. Завинаги.

През очите му пропълзя скорпион.

— МАМКАМУМАХАЙСЕ!

Той седна, отново си тресна главата и извика от болка. Не беше скорпион, не беше нищо. Само собственият му мозък, който му въртеше номера. Убеждаваше го, че личинки ядат тялото му. Хиляди личинки, пъплещи по кожата му, толкова плътно една до друга, че бяха като костюм.

— МАХТЕССЕ!

Той се загърчи, отърси се от тях, отново ги напсува още по-силно, после осъзна, че както и при скорпиона, нямаше нищо. Само собственият му мозък. Който му разправяше разни работи. Както всеки ден. Казваше чу, че има нужда от малко кафяв прашец… или от малко бял. О, Господи, каквото и да е.

Казваше му, че трябва да се измъкне от тази дупка, воняща на крака, мръсни дрехи и вкиснало мляко. Трябваше да стане, да иде в офиса си. На Бетани й харесваше, че го нарича свой офис. Намираше го за смешно. Имаше странен смях, който като че ли свиваше малката й уста навътре, така че халката на горната й устна за момент изчезваше. И той никога не можеше да каже дали се смееше с него или на него.

Но тя го обичаше. Поне това усещаше — никога не бе изпитвал подобно чувство преди. Беше чул разни хора да говорят, че се обичат един друг, в сапунките по телевизията, но не знаеше какво значи това, докато не я срещна… качи я от магистралата, де… край „Искейп–2“ 4 4 Голям магазин между Уорик и Лемингтън Спа. Бел.прев. , една петъчна вечер преди няколко седмици… или може би месеци?

Обичаше го, в смисъл че се отбиваше от време на време, като че ли той беше любимата й кукла. Носеше храна, почистваше, переше дрехите му, превързваше раните, които имаше понякога, и правеше с него непохватен секс, преди да забърза отново навън в деня или нощта.

Той заопипва полицата зад вече два пъти ударената си глава, протегна ръка с татуировка на въже, която се виеше по нея, и намери пакета с цигари и пластмасовата запалка, и пепелника от станиол, които бяха до острието на джобния му нож, винаги отворен и подръка.