Панорамата оттук караше човек да се чувства като застанал навръх света. На юг се разгръщаше в цялата си перспектива град Брайтън и Хоув, с покривите, със струпванията от многоетажни сгради на крайбрежния булевард откъм Брайтън, с единствения висок комин на електроцентралата в Шорхем с обикновено сивите води на Ламанша зад нея, които днес бяха сини като Средиземно море.
По-нататък на югозапад се различаваха очертанията на изтънченото крайморско градче Уортинг, чезнещо като повечето от по-възрастните си обитатели в далечна омара. На север се разкриваше почти непрекъсната — освен от няколко пилона — гледка към зелените поля с трева и пшеница на Даунланд 6 6 Варовикови възвишения в Южна Англия. — Бел.прев.
. Някои бяха наскоро ожънати, с квадратни или цилиндрични бали, наредени като пулове на огромна табла; из другите в момента кръстосваха комбайни, които оттук изглеждаха мънички като миниатюрни модели на „Динки“.
Но повечето от хората на игрището за голф тази сутрин бяха виждали толкова често тези гледки, че вече почти не ги забелязваха. Играчите представляваха смес от елитни професионалисти от Брайтън и Хоув и бизнесмени (както и такива, които обичаха да си въобразяват, че са част от елита), представителен брой дами, за които голфът се беше превърнал в център на съществуването им, и голям брой пенсионери, повечето мъже с отнесен вид, които като че ли живееха тук.
На игрището с първите девет дупки Бишоп, потен като всички останали, се съсредоточи върху сияйно бялата си топка „Титлейст“, която току-що беше поставил на клинчето. Той раздвижи колене, разкърши бедра и хвана по-здраво ръкохватката на драйвъра 7 7 Клъб така се наричат всички стикове в голфа за начални удари. — Бел.прев.
, подготвяйки се да си упражни суинга 8 8 Махово движение за нанасяне на удар по топката. — Бел.прев.
. Позволяваше си само по едно упражнение, самоналагаше си го; Бишоп смяташе, че трябва да изпълнява нещата, които си самоналага. Изключвайки от съзнанието си бръмченето на някаква земна пчела, той се втренчи свирепо в една калинка, която внезапно кацна на земята точно пред него. Решила да се установи тук за известно време, тя прибра крилца и ги покри с твърдите им обвивки.
Някога майка му казваше нещо за калинките, което сега се опитваше да си спомни. Някакво суеверие, че носели късмет или пари, не че вярваше много на такива неща — не повече, отколкото всички останали във всеки случай. Без да забравя за тримата си партньори, които чакаха да изпълнят след него началния си удар, и това, че играчите зад тях вече бяха на игрището, той коленичи, вдигна внимателно оранжевото създание на черни точки с облечената си в ръкавица ръка и го подхвърли на безопасно разстояние. После възвърна позата и фокуса на вниманието си, престана да забелязва сянката си, която падаше точно пред него, престана да забелязва земната пчела, която жужеше някъде наоколо, и упражни суинга си. Тва-а-ккк. „Йъп!“, възкликна наум.
Тази сутрин беше пристигнал в клуба изморен като куче, но въпреки това играеше майсторски. Три плюс на първите осем дупки и никой от партньорите, нито пък двамата му противници не можеха да повярват на очите си. Добре де, той беше приемлив стандартен клубен играч, с хандикап 9 9 Личен коефициент за аматьори в голфа, изчислен по техните постижения. — Бел.прев.
от много години твърдо на осемнайсет, но тази сутрин им се струваше, че е глътнал някакво вълшебно хапче, преобразило обикновено твърде сериозното му настроение и играта му на голф. Вместо да върви до тях навъсен и мълчалив, потънал в собствения си вътрешен свят, той разказа няколко вица и дори ги потупваше по гърба. Като че ли някакъв дълбоко негов си демон, който обикновено носеше в душата си, беше прогонен. Поне тази сутрин.
Трябваше само да не оплеска нещата край тази дупка, за да завърши първата деветка в страхотна форма. Отдясно имаше дълга туфа дървета, с гъст подлее отдолу, способен да погълне безследно всяка топка. Отляво имаше достатъчно открит терен. Винаги беше по-безопасно да се цели малко вляво при тази дупка. Но днес се чувстваше толкова сигурен, че щеше да запрати топката направо на грийна. Той пристъпи до нея, замахна с Голямата Берта и го направи отново. С възможно най-благозвучното „сник“ топката се извиси нагоре и напред право като стрела, изви се в дъга през безоблачното кобалтово небе и най-накрая се търкулна и спря на няколко метра от грийна.
Читать дальше